The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 26- Просто се дръпни от мен

Самолет, турболенция... мекоказано ад. Това преживявах и аз в момента. Не, не защото имаше турболенция, това щях да го понеса. За мен беше ад, защото бях заключена в тоалетната и не с кого, ами с Хари. Накратко какво се случи:

*В еуфорията, която ме беше обвзела преди пътуването, загубих паспорта си, на косъм да забравя самолетните билети и забравих хапчетата срещу гадене. В последствие намерих паспорта в портмонето си, взех самолетните билети, но не открих хапчета срещу повръщане. Така се качих в самолета и непрекъснато пиех вода, а когато имаше леки турболенции стисках силно ръката на къдрокосия, който седеше до мен. Аз бях между Зейн и Стайлс, а от друга ни страна бяха Найл, Лиам и Луи. Мразех местата в средата и откъм пътеката, защото винаги ми се повдигаше, но това никой не го знаеше.

По едно време ми прилоша и се наложи да отида в тоалетната. Станах от мястото си и събудих двете момчета. Претичах до тоалетната и се заключих в нея. Измих лицето си, подишах малко дълбоко и гаденето престана. Когато се почувствах по добре, излязох и там се сблъсках с Хари. Той ме попита какво ми е и дали съм добре и точно преди да го изблъскам и да тръгна към мястото си целият самолет се разтърси. С къдрокосия залитнахме и паднахме в тоалетната. Вратата след нас се затвори и автоматично се заключи.*

Стоях притисната между плота на мивката и Хари. Нямаше турболенция, но вратата беше заключена и само външен човек можеше да я отвори, което автоматично намаляваше шансовете ми да се измъкна скоро до нула. Не че нещо ми пречеше да седя в тоалетната, но де да бях сама. Присъствието на Стайлс в нея ме притесняваше. Особено много ме притесняваше факта, че вече около две минути момчето не се отлепяше от мен. То ме държеше за раменете и ме гледаше право в очите.

- Добре ли си?- прошепна къдрокосият, без да направи и усилие да се помръдне от мен, а аз кимнах едва, едва.

Бях в много неудобна позиция. Понеже всичко стана внезапно, в опит да се задържа и да не падна на земята, аз разкрачих крака и се хванах здраво за плота. Нямаше още дълго време да издържа така. Вариантите ми да се освободя от своеобразния капан не бяха много. Пуснех ли ръцете си можех да се срутя, а съберях ли краката си имаше опасност да изритам приятеля си там където не трябва.

Опитах се да помръдна леко, но в същия момент момчето отметна част от косата ми назад, след което свали ръцете си от раменете ми и ги премести на талията ми. Хари скъси дистанцията между нас и извенадващо постави устните си на врата ми. Облиза кожата и продължи към ухото ми. Захапа го, което ми причини лек стон. Момчето се засмя срещу кожата ми и изтананика леко в ухото ми. Изведнъж спомени заляха цялото ми тяло. Спомних си онази нощ и как къдрокосия ме хвана за гърлото и едва не ме уби. Усетих как сякаш нещо заседна в гърлото ми и започнах да се задушавам..