The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 28- Объркана

Chapter28- Объркана

  Най- сетне! Надявах се това да е първата ми истинска среща с Хари! Защо истинска? Ами нека върнем времето назад, още когато съвсем "случайно" се засякохме в парка и той ме покани на среща. Е, тогава ме заряза да чакам два часа, сама в ресторанта, но някак преодолях този факт. Вторият му опит да ме покани на среща беше съвсем наскоро, когато ме заведе в неговата вила в планината и едва не ме уби. Е, предпочитах да не си спомням за този ден, но почти всеки път когато Хари ме докснеше пред очите ми изкачаше тази гледка. 

  Време е да се върнем в настоящето и по- точно в специалната вечер със Стайлс. Той ме заведе в ресторант, избран специално от Зейн. Ресторанта се намираше точно до реката, а  терасата, на която беше масата ни, бе с изглед към реката.

    Двамата с къдрокосия седнахме на масата си, усамотени и далеч от останалите хора в заведението. Гледката беше страхотна. Светлините на града се отразяваха във водата, а наоколо се чуваше музика от италиански музиканти в околните заведения. Терасата беше осветена от два фенера, разположени от двете страни на арката, която водеше към нея. На масата имаше свещи и ваза с цветя. По каменния парапет бяха наредени малки чаени свещички, които имаха аромат на ванилия и създаваха  романтична атмосфера.

    Един келнер дойде при нас и ни донесе менюта и чаши с вода, след което се върна обратно в рестонта и двамата останахме отново сами. 

-         Е какво ще вечеряш?- попита ме приятелят ми и запрехвърля страниците на менюто. Щом чух гласа му, изведнъж сякаш всичките ми органи се преобърнаха и тялото ми замръзна. Като че ли се уплаших от присъствието му или от това, че сме само двамата на саме.

-         А-ами н-не з-з-знам...- започнах да заеквам аз и за да върна нормалният си глас се изкашля и повторих изречението си.- Не знам.

    Хари изсумтя и продължи да чете менюто. Аз издишах облекчено и се протегнах, за да взема чашата си с вода. Хванах я в притеснените си треперещи ръце и я поднесох към устните си. Отпих няколко малки глътки и я върнах на мястото й. Защо треперех? Може би всички тези несполучливи "срещи" със Стайлс ме караха да мисля, че всяка следваща ще е със същия неуспех. А може би вътрешно изпитвах страх от него... от тъмната страна в него.

- Избрахте ли нещо?- гласът на келнера ме стресна и извади от мислите ми. Вдигнах поглед от менюто, което дори не бях прочела и погледнах към момчето срещу мен. То потърка замислено брадичката си и кимна.