The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 19- Честит рожден ден!

Събудих се от звука на алармата ми, който се разнесе из цялата ми стая. Отворих бавно очи и ги разтърках. Протегнах лениво ръката си и изключих алармата. Изправих се в седнало положение в леглото и огледах стаята. Въобще не ми се ставаше, но се налагаше. Днес трябваше да представя проекта си, за да спася дипломата си. Проклинах се за това, че вчера не отидох на лекцията по медицина. Тогава щях да направя теста и нямаше да ми се налага днес да говоря пред комисия, но обстоятелствата се стекоха така че аз бях болна. Е, не че се оплаквах. Благодарение на Хари, Найл, Луи, Зейн и Лиам успях да направя задачата си и да си прекарам забавно целия ден. Ако не бяха те, нямаше да успея да направя и половината от това, което свършихме шестимата заедно.

Станах от леглото и отидох в банята. Измих лицето и зъбите си, след което се върнах в стаята. Времето на вън отново беше слънчево и доста приятно, но днес трябваше да съм облечена по етикет, затова извадих от гардероба си черни дънки, бяла риза и тъмносиньо сако с герба на университета. Облякох се и сресох косата си. Слязох в кухнята, където намерих Стейси да приготвя кафе. Щом влязох в кухнята приятелката ми се обърна и поздрави с "Добро утро". Отговорих й, след което тя ми поднесе чаша с току- що направеното кафе. Момичето седна срещу мен и двете се заговорихме.

- Днес татко ме пусна от работа.- каза тя и отпи от кафето си.

- Как така?- попитах я и вдигнах учудено вежди.- Този цербер да те пусне?

- Ами... Първо, казах му че утре имаш рожден ден и второ... в неделя заминавам.

- Аз...- сърцето ми се сви, когато се сетих, че приятелката ми заминава след ден.- Съвсем бях забравила...

- За кое по- точно?

- И за двете... Стейс... Ще ми липсваш!

Станах от стола си и прегърнах русокосата. Не знаех как ще понеса раздялата. Бях свикнала да живея с нея. Бях свикнала да има някой около мен, някой близък. Тя ми беше като сестра. Не исках да си отива, но глупавият й баща я пращаше чак в Америка. В този момент го мразех много.

Стейси се отдели от мен. Бузите й бяха мокри... моите също. Двете се засмяхме една на друга, след което изпихме кафето си, в пълно мълчание. След това аз се качих в стаята си. Прибрах лаптопа в чантата- калъф и го метнах на рамото си. Взех навития на руло кадастрон и слязох при приятелката си. Заедно излязохме от къщата и се качихме в колата.