The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 14- Стайлс никога не губи

Невъзможно. Дума, която употребяваме често в ежедневието си. Това е невъзможно, онова е невъзможно. Е, всъщност жестоко се лъжем. Всичко е възможно.

В моя живот явно няма невъзможни нещо. Като започнем от това, че вчера вечерта най- неочаквано приятелят на Хари- Луи се появи и ме спаси от непознато момче, което щеше да ме смели от бой, и завършим с това че разбрах как Хари без да му мигне окото е убил човек, душейки го, мога да кажа че вече нищо не може да ме изненада. И отново греша. Отидох в любимата си конна база, която се намираше на един час път от Лондон, за да си почина и отделя от околния свят. Ездата винаги ми се отразяваше добре. Но и там не ми предстоеше спокойствие.

Най- голямата изненада, която ми бе поднесена днес беше отново от Хари. Този човек изненадващо се намираше в конната база, там където бях и аз, и то в същото време когато и аз. Да не ме преследваше?! Как забога става така?!

- Здравей, Парис!- чух познат глас зад гърба си и се обърнах. Точно срещу мен стоеше Хари, облечен с черна тениска, която очертаваше идеално широките му рамене и мускулести ръце, и тъмносиви тесни дънки. На краката си носеше черни ботуши за езда.

- Ти...-заекнах и ококорих очи- Какво правиш тук?!

- Така като ме гледаш какво правя?- попита язвително Стайлс- Дойдох да си набера моркови!

- Сериозно?- повдигнах вежди и скръстих ръце пред гърдите си.- Ами тогава успех. Не знам дали ще намериш нещо друго в гората, освен отровни гъби. Предлагам ти да си набереш от тях... И после да ги изядеш.

- Спокойно и теб ще те почерпя.- изръмжа той. Тези думи ме изкараха извън кожата ми. Замахнах, за да го ударя, но той блокира ръката ми и ме блъсна в стената. - Защо не ми вдигна днес?

- Защо трябва да ти обяснявам?

- Ей, малката- къдравелкото се приближи още повече към мен и се озовах притисната между дървената стена и неговото масивно тяло,- знаеш колко "обичам" да не ми отговарят на обажданията.

Сърцето ми затуптя бясно. Момчето беше ядосано, личеше си от далеч. Уплаших се, че отново ще ми стори нещо лошо и се опитах да увелича разстоянието между нас, притискайки се още по- силно към стената.

- Госпожице Монгомъри...- чух гласа на Хейзъл, идващ от вратата. Радвах се че се появи, в този момент тя ми спаси живота. Хари се дръпна от мен и двамата погледнахме към момичето.- Конят Ви е готов.