The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 21- Някога целували ли са те?

Колко е хубаво да имаш рожден ден! Получаваш най- различни подаръци и тогава хората ти пожелават толкова хубави неща, които могат да те разплачат. Днес получих толкова много подаръци, но най- хубавият беше последният. Той беше от Хари, Найл, Зейн, Лиам и Луи. Момчетата се бяха постарали да заснемат малко клипче, в което свиреха на китари и пееха. Това беше голяма чест за мен, защото никой до сега не ми беше правил такъв подарък. Гледайки клипчето се разплаках. През сълзи проговорих сама на себе си и казах:

- Момчета, само да знаете колко ви обичам!

Не очаквах отговор, но в същия момент от вратата на стаята си чух познат глас.

- Обичаш ли ни?

Свалих капака на лаптопа си и видях на вратата да стоят петимата ми приятели, ухилени до ушите. Хари държеше в ръцете си мече, голямо колкото него, Луи държеше букет с рози, а Найл снимаше случващото се с малка камерка. Сложих ръката на устата си, за да не изпищя от радост, затова пък се разплаках още повече.

- Момчета, какво правите тук?- попитах и се засмях изправяйки се в леглото на коленете си.

- О, моля ти се!- въкликна Найл и свали камерата- Нямаше как да пропуснем реакцията ти на нашия малък подарък!

- Вие сте луди!- казах, избърсвайки мокрите си бузи.

Следващите им действия бяха неочаквани. Всички се приближиха и се хвърлиха на леглото ми, за групова прегръдка. Когато се отделихме от прегръдката Хари ми подаде мечето, а Луи букета. Отново се стекоха няколко сълзи по бузите ми. Всички станахме от леглото ми, а аз оставих двата подаръка на него.

- Виж я, тя плаче!- посочи ме Лиам и се засмя.

- Защо плачеш, красавице?- попита ме Хари и уви ръката си около талията ми.

- Защото...- изхлипах и изтрих сълзите си- Защото никой досега не е правил нищо подобно за мен. Толкова сте мили...- Аз се свих в тялото на Стайлс и намокрих бялата му риза. Усетих това и се отдръпнах от него, смееки се.- Опа, намокрих ти ризата!

- Парис, може да те познаваме от няколко месеца, но ти си вече част от нас.- каза Луи и сложи ръка на рамото ми.- Чувствахме се задължени да го направим!

Усмихнах се горчиво и ги огледах. Забелязах, че очите на Зейн бяха насълзени и леко зачервени. Погледнах го сериозно и наклоних глава.