Испанката от Нова Зеландия.

7- Кога ще го забравяяя

Та така де отначалото мислих, че Катрин е тъпа кифла, но откакто излизам с нея, което беше по 5,6 пъти на ден, се оказа, че не е толкова тъпа, даже напротив успя да пресметне колко време имаме да патуваме от мола до нас и обратното както и колко пари е намалението на блуза с 70%, но на мен всъщност ми беше много приятно с нея, и започнах да се държа като нея да сядам с нея в часовете, да си купувам последни модели дрехи, както и да се държа така, че Брат да ме отблъсква, но не .....
Той не спираше да ми прави мили жестове, като да ми подарява цветя и картички с насдписи: "Не ми се сърди"!, "Обичам те!", и такива, но аз се правих на непокист и не ги приемах или по точно се държах като зла кифла, но отвътре все пак знаех откъде съм тръгнала и неисках да изгубя Брат, но това което направи много ме натъжи, някой ще кажат е какво искаш човека ти се е извинил толкова пъти, но аз не съм такъв човек, по-точно съм голям инат бих казала аз. И трудно се подавам, но наистина вече неможех повече да бъда двойницата на Катрин, защото всичките ми приятели ги бях отблъснала, но единствено Брат неможах.......
Питах много хора как да стане, а те само се чудеха, как така още не съм му приела извинението и колко много ме обичал, но аз немога така искам наистина да разбера неговите чувства, но исках вътрешно да му приема извинението, но сега имах по важна работа, трябваше да организирам рожденния си ден, който наближаваше. Затова поканих Белла да дойде до Мадрид за уикенда, за да може хем да организираме партито, хем да се видим и да прекараме един цял ден заедно понеже рожденния ми ден беше в неделя а тя идва в петък.

Та така вече беше петък и чаках Бел на летището, когато се видяхме се затичахме както по филмите една срещу друга и се прегърнахме много силно...
След като и разказах моя живот, както и тя. Седнахме да вечеряме. На сдругия ден я разходих на най прелесните места в Мадрид, също така я запознах с Катрин те много се харесаха и си говореха., когато бяхме само двете в парка трябваше да пишем на хората, които ще бъдат поканени, поканих всички и стигнах до Найджъл и Брат, много време се чудех дали да ги поканя понеже точно на парти беше станало всичко, но реших да ги поканя...
Когато се прибрахме в къщи мама ни беше приготвила хубав домашен пай, който с удоволствие изядохме, а сестра ми точно преди един час беше заминала с баща ми при баба и дядо в Нова Зеландия за 2 седмици...
Охх.. без досадата за 2 седмици СУПЕР!!....!!

Майка ми щеше да спи в деня на партито при някаква нова нейна приятелка, колежка, щяхме да бъдем сами...
Та така подготовките за партито приключиха аз отново бях в твърде голямо напрежение не колкото как ще си изкараме, а колкото да не стане пак нещо, което ще ми разбие сърцето. Надявам се да не стане така ОТНОВО!!!