Испанката от Нова Зеландия.

17-Трябва да продължа сама напред

Рожденния ден на майката на Шон мина чудесно и се забавлявахме супер много, но аз трябва разбира се да се прибирам затова казах на Шон да ме изпрати до вратата и те да продължават купона. Той ме изпрати, а аз през целия път си мислех за Шон и нашата връзка и как аз го товаря с моите проблеми, но мисълта ми беше прекъсната от отключването на вратата, а пред мен падна една бележка ясно беше, че бе от родителите ми. Взея я оставих ключовете на масата седнах на дивана и започнах да чета..

"Миличка, трябва да ти кажем , че вече си на 18 голяма си и можеш да се оправяш сама и ние с майка ти и сестра ти трябва да се върнем в Нова Зеландия, защото баща ти тук няма работа, а там са му казали, че има, ти ще си тук сама няма да се притесняваш, ние когато можем, ще ти пращаме пари и ще идваме така, че спокойно като се приберем ще си говорим.
Семейството!!!"

Първата мисъл, която ми хрумна беше как ще се оправям като след една седмица се дипломирам и трябва да съм сама и да реша дали ще уча в университет или ще работя, но после си казах, че имам Шон и семейството му и ще си помагаме взаимно поне отначалото, но щях да ги изчакам да се приберат и да го обсъдим заедно........

След като се прибраха разбрах, че заминават в други ден и ще трябва да се сбогуваме скоро, но сега имаме по важна работа за дипломирането ми, а аз трябваше да помогна на Катрин с организацията на партито, което щеше да се състои у тях..