Испанката от Нова Зеландия.

13- Не пак, отново!!!

2 СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО!!

Вече не бях виждала нито Брат нито Карлос нито Шон, от деня на трагичното парти, но за сметка на това си прекарвах страхотно с Найджъл и Кат с които всеки ден ходих в мола и по разходки, а и като съм тръгнала да ви казвам новото в живота ми, утре заминавам за Нова Зеландия за 2 седмици, както и това че свърши и тази учебна година, за да се видя с баба и дядо и разбира се Бел въпреки, че това стана с много уговорки от моя страна в които се опитвам да обедя майка ми и баща ми да отида. Все пак успях, та така мислех си, че всичко върви по план, докато вчера, деня който беше последния преди да замина и затова бях с Кат и Найджъл, които постоянно ми казваха, че съм щяла да им липсвам, та така вървим си ние и в далечината забелязвам Брат, но до него е някакво момиче..
-Олее Кат, т'ва май е Брат...?!
-Не бе Шан, препознаваш се..
-Не Найджъл ти какво мислиш.?!
-Ами Шан и аз мисля, че това е Брат, но не съм съвсем сигурна...
Да, не бяхме сигурни до момента в който той и тя не се обърнаха и това беше Брат с познайте кой, естествено момичето, което беше на партито, на която дори незнаех името, но да си призная повече ревнувах Шон и се чудех къде е отколкото Брат, та даже изпитвах някакво чувство на радост, че са заедно, та така изпратихме Кат след това изпратих Найджъл и в момента в който се прибирам виждам пред входа една роза и някакъв лист, навеждам се да ги взема и в момента в който ставам усещам някой да ме хваща за кръста и като се обръщам виждам Шон... Прегърнах го толкова силно, че имах чувството, че ще го удоша....

След тази случка аз разбрах, че той наистина ме обича и е моето момче, и с него искам наистина да прекарам остатъка от живота си, и няма значение къде съм аз нито той, разстоянието неможе да ни раздели. Единственото нещо между нас, което се раздели бяха устните ни от страстната целувка, която ми подари Шон, както и аз на него..
-Шон, какво правиш тук.?!
-Е как какво, дойдох да те изпратя, все пак няма да виждам любовта на живота си 2 седмици, а пък това е много за едно влюбено до уши момче на 17 години, което още от сега няма търпение да се прибереш, а исках и друго да ти кажа, а Шан би ли станала мое гадже??.
-Аааа, Шон да разбира се обичам те толкова много, незнам къде съм се заблуждавала до сега..

(Но тогава се случи нещо от което ме заболя сърцето)..

Когато го хванах за ръката:

-Охх Шан там по-леко става ли??
-Добре Шон, дай да видя какво има .?
-А не Шан няма нищо просто, имах малко разправии с Брат..
-Неее Шон добре ли си, защото аз днес видях Брат и доколкото го видях си беше напълно здрав!!?!
-Да да спокойно не се притеснявай просто аз го ударих и той мен, но най-доброто нещо, което можеш да направиш за мен е да го забравиш, моля те!!?!
-Добре, разбира се ,за теб винаги, но ти как разбра, че след 2 седмици заминавам.?!

-Амииии от твоите мили но странни приятелки..
-Хаха обочам те Шон, ти си ми всичко..
-И аз те обичам, хайде сега се прибирай супер много ще ми липсваш, но две седмици ще изтрая без теб, a после ще си върна изгубените две седмици, защото лятото те първа започва..
-Разбира се Шон, Благодаря ти за розата, уникална е, но защо точно изкуствена?!
-Ами Шан, ще спра да те обичам, когато тази роза увяхне, а то няма да е скоро..
-Ооо колко си мил, Обичам те, ужасно много..!
- Чао мила ще ми липсваш..!!
-Чао Шон и ти на мен, до след 2 седмици..

Отключването на вратата на къщата ми беше, новото начало, на не пак, а отново, за кой ли път.......