Испанката от Нова Зеландия.

8- Защо все на мен..

-Така украсата е на лице, пиенето е на лице, храната също, хората идват, Бел се е преоблякла аз също седим си двете на дивана и чакаме да звъннат първите гости..

В този момент се звънна и като отворих се показа едно момче, аз не го познавах ...
-А здравей видях, че свети, аз живея на отсрешната улица от скоро и исках да те питам къде има денонощен магазин..
-Аа здравей ами и аз живея от доста скоро тук и аз незнам къде има магазин, но днес имам рожден ден и правя парти, ако искаш можеш да дойдеш с някой твой приятел..
-А да не ви преча нещо..
-Не бе споко това е моя рожден ден така, че аз ви каня теб и там, който си докараш ами, отиди да ги вземеш и заповядайте..

-Благодаря ще дойда след 10 мин с още едно момче от моя клас и ще си поговорим по обстойно..
-Ами ОК.. чакаме ви..

След като затворих вратата бях толкова заслепена от тази красота ,той беше рус със сини очи , облякън с риза с дигнати ръкави и накъсани дънки.(моето момче мечта..)

Беше уникален, но мисълта как ще се казва нашата двойка имена взети заедно, беше прекъсната от звънене буквалнобна пожар.. И в момента в който отворих врата се появи Найджъл която крещеше и казваше, че Брат го е блъснала кола..

Веднага си взех чантата от закъчалката и отидохме заедно в болницата, където беше Брат, беше в бесъзнание .. И не можех да говоря с него, нито пък да го посетя, казах на Бел и Найджъл,( с която се сдобрих ) да се приберат, защото няма смисъл да седят тук, а да отидат да се забавляват. Те естествено ме послушаха и си тръгнаха. Аз останах при него и само се обвинявах, и се питах " Защо все на мен", но това нямаше да ми помогне той да оздравее .

Вече беше понеделник и доктора ми беше казал, че е изпаднал в кома при което аз бях съсипана . Дойдоха Найджъл и Бел, които бяха оправили всичко почистила и ми казаха, че гостите не са били разочарвани. Когато ми разказваха в далечината забелязах две фигури на мъж и жена бързащи към мен, това бяха майката и бащата на Брат, които ме разпитаха обстойно, и се обвиняваха, защо са го оставили сам, но аз ги успокоявах, че той ще се оправи, а когато лекаря дойде и им съобщи, че има опастност за живота му, бяхме съсипани, всички, а Найджъл и Бел си тръгнаха, защото Бел щеше да се прибира в Нова Зеландия при което майка ми щеше да я изпрати, а Найджъл трябваше просто да поспи, но аз нямах никакво желание за нищо, просто седях и гледах в една точка с насълзени очи , без да кажа нищо, докато майката на Брат не ми каза:
-Ти каква си му, защо си тук..., аз им разказах цялата история , без да ги лъжа при което те му бяха малко обидени, че се е държал така с мен, но все пак им беше син и нищо не казаха ,но аз го виждах в очите им.

Така минаваха дните, аз се прибирах почивах си вземах си душ ,хапвах и се връщах в болницата , където беше Брат не помръднал откакто беше станала катастрофата, майка му и баща му имаха работа и ми казаха ако разбера нещо веднага да им се обадя. Не ходих на училище, незнам майка ми как извиняваше отсъствията ми , но явно се справяше додста добре..!
По едно време, както си седях, лекарят дойде и влезе в стаята на Брат и след като излезе , а аз със затаен дъх го сa слушах, каза, че Брат има много малък шанс да оживее при, което аз се проснах на земята и съм загубила съзнание..

След известно време се събудих и видях как майка ми ме гледа . Единственото нещо , което успях да кажа беше :
-"Къде е Брат", а тя ми каза:
-Добре е слънце , събуди се от комата ще оживее сякаш някаква магия го събуди,
-Хах добре мамо, може ли да отида да го видя?

-Добре слънце когато си добре отиди .. Хайде аз излизам и отивам на вън ако искаш отиди да го видиш..!
-Добре мамо..!

Станах леко, защото ужасно ме болеше главата и леко отидах до другата стая там Брат седеше и спеше, отидох седнах и го целунах по челото, при което той се събуди..

-Обичам те!..-казах аз
- И аз теб!!. промълви той.
-Ти си ми всичко .Незнам ,защо трябваше да стане това за да осъзная какви чувства съм изпитвла към теб както и ти към мен , искам да бъда с теб моляте приеми моето извинение , защото те обичам и изкам да прекарам остатъка от живота си с теб.
-Ох скъпа радвам се ,че го осъзна и аз изпитвам същото към теб, не де обвинявай за случилото се големия букет с цветя за рождения ти ден ми попречи да виждам. Той е виновен.
-О да какво стана с него всъщност как мина
-Ми незнам аз не бях там , бях тук с теб.

-Скъпа благодаря ти за всичко Обичам те!!..
Аз се наведох и се целунахме толкова страстно, че не сме усетили доктора как е влязал, който ни каза:
-Ей луд само внимавай да не я изядеш при което и 3-мата се засмяхме.

Аз излязах навън и вече бях най-щастливото момиче на целия свят .. и имах най-прекрасното момче на този свят, но за жалост трябваше да стане тази злополука за да го разбера, но малко по малко взе все пак да ми се оправя живота...