4-Новият ни дом..

73 5 2
                                    

Е кацнахме в Испания и беше супер яко. На летището ни посрещна кола и се оказа,че са братовчед ми и братовчетка ми с тяхното семейство. Отворих задната врата за да вляза в колата и първото, което чух  от тях беше:

-Много си пораснала Шанке!!(така ми викаше чичо)
-Благодаря, чичо Скруч- отговорих аз.
Въпреки, че той се казва Патрик аз му виках така, защото един път спаха в нас и той беше се напил и сутринта беше сипер ядосан и точно приличаше на чичо Скруч..

Тогава всички избухнахме в бурен кикот ,но сестра ми отново развали всичко, като каза, а за мен мнение няма ли?!
Чичо отговори:

- Е как ти също си пораснала моя малка, пържена бухтичке....
-И твърде досадна..- си казах аз на ум.
Чичоооо, не е смешно -викаше Бетани и се дразнеше от това че се смеем на това, което каза чичо..

Когато пристигнахме в къщи или по-точно в огромния замък изказах се неправилно...

След като ни оставиха пред новия ни дом. Мама ги покани на другата вечер да ни дойдат на гости, те първо отказаха, защото самите те имаха гости, които щяха да останат още 2-ва дена понеже се местят, но после приеха.....

У,у,у,у... Това е наистина голяма къща нали Бети. Тя кимна одобритвлно гледайки възсторжено голямата вила. Всички влязохме вътре, беше уникално красива, а Бети побърза да се качи и да залепи стикер на вратата на една от стаите"Стаята принадлежи на Бетани Патерсан!! НЕ ВЛИЗАЙ!!"..

Къщата беше огромна и всички много се радвахме за това. И така вече новият ми дом, е не беше толкова уютно като в Нова Зеландия, но пък ако ние си го направим може и някой ден да стане. По-едно време се звънна на вратата и тъй като мама и татко ги нямаше понеже отидоха до магазина да вземат нещо за вечеря.. Аз отворих, а пред мен застанаха 3-ма човека, жена, мъж и момче и се провикнаха:
-Ние сме вашите съседиии !- ни поздрави жената и ми подаде някакво пликче, (май вътре имаше испански сладки).
А момчето то само си гледаше нещо в телефона, а когато майка му го сръчка той ме погледна и някакси все едно ме нямаше само ме погледна без да каже нищо, той само направи едно Пффф..... и продължи да гледа телефона си..
Аз се осъзнах, че седим на вратата и естествено ги поканих да влязат вътре..

Когато влязаха седнахме на масата и понеже имахме само вода и някакви пластмасови чаши ги почерпих с вода и отворих сладките, които бяха донесли, а на дивана сестра ми и Карлос..( така се казваше момчето) си играха нещо на телефоните...
В това време мама и татко се прибраха и се запознаха с нашите съседи,( тоест аз ги запознах).. Те со размениха контактите,  и съседите г-жа Мериам и г-н Никола Сервантес попитаха мама и татко дали искат през лятната ваканция да ни разходят по известните места в Испания. Мама и татко се съгласиха въпреки, че татко е идвал в Испания, но за да не сме сами те приеха..
И така, когато си тръгнаха ние седнахме да вечеряме, готови сандвичи и салати...

На другия ден си го поставихме като ден за разопаковане на багажа или по-точно половината багаж, защото бяха само нашите куфари, а останалия багаж патуваше насам. Докато си оправях куфара и подреждах дрехите си в новия гардероб, майка ми влезе в стаята и ми каза:
-Е как е новата стая слънце..
-Е не е като в Уелингтън, но пък е по-голяма...
И двете се засмяхме
-Ще свикнеш спокойно-каза тя
-Да разбираме мамо..
-Хайде слънце аз излизам да отида да помогна на сестра ти, защото неможе да си качи куфара по стълбите, а ти си дооправи бага
-Добре мамо-казах аз..
Е това е новият ми дом дано да стане уютен, където ще мога да си каня приятелки и приятели.......

Дано ви хареса!!!!!:-)

Испанката от Нова Зеландия.Donde viven las historias. Descúbrelo ahora