Огледах се около мен.Всички ни бяха зяпнали, но съвсем скоро загубиха интерес към поредното сбиване за мое щастие.Погледнах Саманта и момчето до мен, а след това Катрин и Джул.Те гледаха към мен.Аз побягнах.Излязох от къщата.Разхождах се вече сигурно от час по брега на плажа, а беше станало тъмно.Нощта заобиколи всичко, но къщата продължаваше да се пълни с хора, въпреки, че беше 9:30pm.Чудех се дали Джулия и Кат са си тръгнали.Предполагам, че не.Кат сигурно се е напила вече достатъчно, за да я мислят, че има психични отклонения, а Джул сигурно иска да си ходи.Нека просто да кажем, че тя не винаги е в настроение за купони, както днес, предполагам.Надявах се вече всички да са достатъчно пияни и да са забравили за ''спора'' между мен и Саманта, за да се върна и да си взема телефона от Кат, за да мога да си тръгна.Тръгнах към къщата и влязах.Видях Джул да се забавлява и да танцува.Определено няма да й развалям купона.Трябва да намеря Катрин.Къде за бога може да е това момиче?Намерих я!За бога, Катрин!Може да си 17 от два месеца вече, но защо бога се натискаш с първия непознат.Отидох при тях и момчето определено не беше непозната.Беше, може би, гаджето на Саманта.
- А, здравей! - каза засрамено Катрин.
- Ще ми дадеш ли телефона ми? - попитах леко нервно.
Тя ми го подаде от чантата й.Момчето, чието име не знам, продължи да целува Катрин.
- Катрин! - казах ядосано аз.
- О, ще спреш ли?Не виждаш ли, че пречиш? - извика момчето.
- Аз ли преча?Моля те, разкарай се.Първо си със Саманта, а сега с Катрин! - извиках ядосано аз. - Катрин ще мина през вас, за да си взема нещата. - казах просто аз.
Тръгнах си.Не беше толкова късно така, че Алекс - братът на Катрин едва ли спеше.Трябва да отида да си взема чантата.Взех такси, за да стигна по-бързо до там.За две минути отидох до къщата на Катрин и си взех нещата от Алект, на който му беше много интересно какво е станало и ме забави с доста тъпи въпроси от миналато ми.Какво го е прихванало?Прибрах се във вкъщи.Бен все още не си беше дошъл, но чух някакъв плач от кухнята.Отидох и видях леля.Какво по дяволите?
- Лаура! - казах нежно. - Какво има? - попитах притеснено.
-Мади, ти защо не спиш?О, ясно ходила си на купон.Сложи тези дрехи мигновено в коша за пране. - каза притесно леля и раздразнена от факта, че мириша на тютюн.
YOU ARE READING
Hard Life .. No?New beginning. (Jadison)
FanfictionРезюме : Едно момиче губи всичко и всички в един ден.Дали ще започне на ново?Дали ще сбъдне мечтата си?Или ще избере опцията да продължи стария си съсипан живот заради страха да не изгуби и това, което има..New life or Old life?