Hard Life .. No?New beginning. (Jadison)

Единадесета глава''Мисля че знаеш песента''

Вижте бележката след главата!!

4 ДНИ ПО-КЪСНО

ДЕНЯ НА КАСТИНГА

9:03AM

Все още мислех кога Катрин ще ми прости.Всъщност, дори няма за какво.Тя просто е твърдоглава и не иска да разбера, че между мен и Джак няма нищо освен този кастинг и може би приятелство.Опитах се да разкарам тези мисли сега, дори когато си оправям косата.Бях готова.Облякох черна кожена пола, но не прилепна и черен къс топ.Добавих и червено кожено яке.Обух високи обувки.Сложих си и медальона на, който бяха инициалите ми - MB.Видях се за последно в огледалото.Пожелах си късмет и излязох от къщата.Реших да вървя пеша, защото не беше толкова далеч.

След около 15 минути бях там.Влязох в стаята, в която чакаха всички за прослушванията.Имаше хора, които бяха много добри, а други просто се пробваха или идваха за забавление.Видях на телевизора Джак&Джак.Те бяха уникални!Преди не ги бях чувала да пеят заедно.Бях изумена!След като свършиха с изпълнението исках да ги потърся, но нямах този шанс, защото след тях трябваше да изляза аз.Исках да ги поздравя, че продължават.Излязох на сцената.

- Здравей!Как се казваш? - попита ме мило Риана, а аз не можех да повярвам, че съм тук и стоя пред нея.

- Мадисън, на 17 съм. - казах с усмивка.

- Какво ще ни изпееш, Мадисън? - попита ме Джъстин с широка усмивка.

- Мисля, че знаеш песента. - каза и се усмихнах и започнах да припявам леко от припева.

- Това нали не е поткуп? - каза като се смееше, а аз поклатих глава. - Добре, когато си готова.

Започнах да пея песента.Опитах се да вложа емоция и се надявам да съм успяла.Обичам тази песен, но никога няма да мога да й вложа такъв смисъл, какъвто Джъстин влага.Всички ми пляскаха, след като свърших.

- Ей, уникална си! - усмихна ми се Деми.

- Хора искате ли, всички заедно да й кажем какво мислим? - попита Джъстин.

- ДА!! - изкрещяха радостно в един глас Деми, Джъстин, Риана и Wiz Khalifa.

- Благодаря Ви! - казах с усмивка до ушите.

Сега трябва да се старая повече.След не повече от седмица предстоят тренировъчните лагери, където продължава само 40 човека.

Бързо се озовах в онази стая, където чаках до преди малко без никаква надежда за живота, а вече някак има някакво пламъче.От някъде се появи Джак и ме прегърна силно.

- Поздравления, Джак! - казах аз. - Вие сте уникални! - казах с повече емоция.

- Ти си по-уникална! - каза ми съвсем тихо, за да мога само аз да го чуя.

- Благодаря ти! - казах и спряхме да се прегръщаме, защото вече изглеждаше странно.

За момент исках да остана вечно в онази прегръдка, но бързо разкарах тази мисли.

Прибрах се вкъщи.Радвах се, че продължих, но след по-малко от седмица ще те трябва пак да отида и да се сработя с още четирима, за да продължа напред.В началото дори не исках да участвам, а сега мисля как да спечеля.Чух звука на messenger и погледнах към телефона си кой ми е писал.Катрин.Много странно.Защо ли?Мислех, че ми се сърди.Отворих съобщението.

''Съжалявам, че не те изслушах, Мадс.Джул ми каза защо си се срещала с Джак.След 15 минути да поговорим в starbucks.''

Нямаше как да не се съглася и в отговор написах просто ''Добре''.Дори не се преоблякох, макар че предпочитам по небрежния стил.След не повече от 10 минути вече бях там, а Кат все още не беше.Просто си поръчах обичайното, което си взимах всеки път и седнах на една от масите да изчакам Кат.Погледа ми съзря Джак.За щастие той не ме видя.Не, че не искам да си говорим просто не и сега.След малко видях Катрин да влиза и й махнах.Тя си взе нещо за пиене и дойде при мен.

- Хей, Мадс! - каза мило и ме прегърна. - Какво стана с кастинга?Продължаваш ли? - попита развълнувано.

- Да, продължавам.Кат, аз не мислех да казвам нито на теб, нито на Джул.Леля разбра в последствие от късното ми прибиране всеки ден до днес.Нищо лично, просто .. - тя ме прекъсна.

- Мади, ние вече разбрахме.Разбрахме и защо си спряла да пееш, но сега искам ти да разбереш, че ще те подкрепяме това. - каза тя доста строго, а аз я погледнах объркано. - Да, спирам да ти се сърдя за тези неща.Донякъде е глупаво.Не мислиш ли? - тя направи кратка пауза и продължи да говори. - А за това с Джак дори и да сте заедно няма проблем.Радвам се, че ти е помогнал. - каза мило тя.

- Не сме заедно, Кат. - казах като я погледнах в очите. - И никога няма да бъдем. - довърших, защото ми звучеше твърде празно.

Остатъка от деня мина в други теми.Посмях се и за първи път от доста време не се скарахме като излязохме, което беше добре.

А.Б.

Моля Ви, изкажете мнението си по историята и по главата.Какво очаквате да се случи?И се извинявам за закъснението.