Hard Life .. No?New beginning. (Jadison)

Пролог ''Осигурете й нов живот!''

Преди две години:
Аз.Ти.Ние.Вие.Най-важния ден в живота ми и най-съкрушителния ми ден.Защо най-важния?Защото днес ще съявя на прослушване за пеене в един музикален формат.Исках всичко да мине по план, но не знаех, че това може да причини толкова проблеми и тотално да промени живота.Да се обърне на 120 градуса.Нито съм искала да стане така, нито съм искала да проваля всичко.

Все още бяхме във ваканция.Не мога да я нарека лятна, както някои от приятелите ми я наричат, защото в Лос Анджелис е вечно лято.Днес беше един от петте кастинга за формата.Първо трябваше да се приготвя.Щях да пея Flawless на Beyonce, за това трябваше да докарам образа на лошата кучка.Исках да започна още от сега макар, че имах четири часа на разположение.Започнах с прическата, като накъдрих косата си само в краищата, защото по принцип ми беше права и винаги се чудех как да оправя този проблем.След това продължих с грима и накрая трябваше да избера дрехите.Облякох една къса бяла пола с бял къс топ.Дълга риза, която стига до ходилата ми и след това всякакви аксесоари.Приключих с подготовката и сега трябваше да се погрижа майка ми и баща ми, да дойдат, както и сестра ми.

Писах им й мама каза, че ще бърза, за да успее с баща ми и да вземе сестра ми.След половин час трябваше да тръгвам.Оставаше само час до ''Звездната ми кариера''.Упражняваш се през останалото ми време.Излязох като заключих къщата.След това отидох до гаража, за да взема колата си.Запалих й тръгнах към мястото.Бях там точно на време.Родителите ми все още не бяха дошли, но аз все пак влязох в стаята за чакащите.Имаше хора, които изобщо не могат да пеят, но все пак бяха дошли.Оставаше още малко и до моя ред, но нямаше никаква следа от родителите ми и сестра ми.Реших да вляза във фейсбук, защото щях да откача.Предполагах, че ще са разсея, докато не ми излезе още в началото важен репортаж ''Преди точно 20 минути стана голяма катастрофа в една от централните части на Ел Ей.Според очевидци и полицията е виновен шофьорът отляво, защото е карал прекалено бързо.Всички са загинали на място с изключение на младото момиче, което е стояло отзад.Не е сигурно, че ще оживее.Починали са двама възрастни - една жена и един мъж.''.Това няма как да се отнася за моето семейство.Нали така?Те идват насам.Моля Ви, кажете ми, че те идват насам.Натиснах върху снимки.Не!За това бях виновна - аз.Майка ми и баща ми са мъртви само, заради мен.А сестра ми - дано да оживее.Няма да мога да преживея и тя да е мъртва.Сълзите вече се бяха стекли.Аз изчезнах мигновено.Нямаше да мога да съявя.Не и в този в момент.ПРОСТО - НЕ.Качих се в колата и тръгнах към болницата.

- Аз съм Madison Beer.Майка ми и баща ми те ... А сестра ми .. - просто не можех да кажа нищо от това.

-Разбрах, миличка!Сестра ти е в 210 стая.А родителите ти са на подземния етаж.Моите съболезнования! - каза една мила дама.

Изстрелях се към втория етаж без дори да ползвам асансьор.Намерих стаята, но не ме пуснаха вътре.Доктора излезе навън.

- Вие ли сте Madison Beer? - попита той със много съжаление.

- Да. - отговорих като все още плачех.

- Сестра Ви ще оживее, но няма да помни нищо.Ще има амнезия.Може да й осигурим нов живот с ново семейство и да не се налага да преживява това, което и Вие.На Вас само ще Ви е по-тежко.Тя няма да помни абсолютно нищо.Помислете си! - обясни той.

- Съгласна съм. - Доктора ме изгледа странно. - Съгласна съм.Искам нов живот за сестра ми.Тя няма да помни нищо, за кратко време.Аз ще съм с нея постоянно и все някога ще си спомни нещо.Осигурете й нов живот! - казах аз на един дъх.

- Сигурни ли сте, г-це Beer? - попита ме той отново.

-Да, напълно. - отговорих без никакво съмнение.

Бележка от автора:

Това е първия ми проект в wattpad.Писала съм истории в други сайтове.Надявам се да Ви е интересно!