Hard Life .. No?New beginning. (Jadison)

Осма глава ''Заспах с тези мисли.''

- Остави ме намира!Защо за бога изобщо ме докосваш? - разкрещях му се аз макар, че нямаше за какво.

Той се опита да каже нещо, но бързо станах от леглото и влязох в банята и Джак нямаше този шанс.Заключих вратата и игнорирах всичките му думи, които ми казваха да му отворя, за да не направя някоя глупост.Сетих се, че крия едно стъкълце тук.Намерих го изпод доста неща и направих нещо, което си обещах да не правя повече, но ето, че не постъпих правилно като скрих всичко от едни от най-близките ми приятели.Взех стъкълцето и започнах да се режа.Това, много ясно, че няма да ми помогне не все някак трябваше да избия това от главата ми.Подпрях се на вратата и се свлякох надолу.

- Мадисън, излез. - каза Джак. - Стига, Мади.

- Какво искаш, Джак? - казах малко по-високо.

- Да излезеш.Знам, че не съм човека, с който ти се говори в момента, но .. - спря да говори.

Започнах да се чудя защо той спря да говори.След малко забелязах, че се бях нарязала прекалено много и кръвта се беше стекла и отиваше до вратата.Не, не .. невъзможно бе той да е видял някакъв кръв, нали?

- Мадисън, отвори скапана врата! - извика той.

Няма какво да направя той вече видя кръвта, може би.Станах и отвори вратата.Не ми пукаше какво ще каже той.Та, за бога защо изведнъж му за пука за мен?Той все още ме гледаше и стоеше пред мен, като не спираше да се взира в ръката ми.

- Е, какво гледаш? - попитах аз, като го избутах от пътя ми.

Взех една кърпичка, с която избързах малко от кръвта и отидох в банята, за да измия ръката си, а Джак следеше всяко мое движение.

- О, извинявай, но не всички сме могли да имаме хубаво детство.И знам какво си мислиш ''Тя още не го ли е преживяла това?''..Е, познай не съм. - отговорих раздразнена от факта, че не спря да ме гледа и за бога какво му пука за мен.

- Ъм, Мадс .. - започна да казва нещо, но аз го прекъснах.

- Просто излез от стаята ми, Джак.Ще се оправя. - казах аз.

- Така ли?Като се режеш, плачеш и се съсипсваш сама .. - не изках да го слушам повече.

- Може да се режа, да плача, но аз не съсипвам .. Ти се съсипваш, Джак.Сам си копаеш гроба. - повиших тона си.

- Не ме остави да се доизкажа.Това не е начина да се справиш с това и аз знам .. - той продължаваше да ме дразни.