Hard Life .. No?New beginning. (Jadison)

Двайсет и четвърта глава ''Мисля че все още имам чувства към теб.''

Станах рано и бях настроение, а това не бе обичайно за мен.Веднага се сетих, че днес имам фотосесия.За това бързо минах през банята и свърших обичайните действия.След това облякох бели накъсани дънки и черен къс топ.Сложих някакви аксесоари.Изсуших косата си и я оставих да се спуска свободно, защото стилистите щяха да я оформят.Обух черни кецове.Слязох да закуся нещо на бързо, защото щях да закъснея.

След фотосесията:

Чувствах се като парцал, въпреки че снимките бяха около четири часа.Не знам как моделите правят това по цял ден.Обичам да се снимам, но понякога това ми идва в повече.Някои от снимките трябва да излязат след седмица, но аз още сега качих две.Сега трябваше да отида на среща с продуцентите, за да обсъдим новите ми проекти.

- Мадисън, подготвяш ли нова песен? - попита.

- Имам текст за песен, но не знам дали искам .. - продуцента не ме остави да довърша.

- Искам да го видя до два часа. - каза той.

- Да, но не съм сигурна дали искам да го направя публично.Текстът е прекалено личен. - започнах да обяснявам.

- Е, добре тогава.Ще измислим нещо друго. - замисли се продуцента ми.

- Наистина ли? - попитах.

- Да, ако можеш да измислиш нов текст до два часа. - каза той, а аз го погледнах ядосано. - Мадисън, никой няма да знае, че текстът е личен. - кимнах, защото знаех, че повече няма да мога да споря.

Нямам друг текст, а трябва да започна работа върху нов проект.За това просто станах и побързах да се прибера, за да намеря текста и да го препиша на някой лист.

- Хей, Мадс.Аз, Катрин и Джул ще излизаме.Искаш ли да дойдеш с нас? - засякох се с Изи.

- Не, няма да мога.Трябва да занеса това в студиото. - казах и посочих текста. - Но обещавам съвсем скоро да се видим за повече време и да не е на някакво парти. - засмях се.

- Да, разбирам те.Няма проблем. - каза Изи и се усмихнах.

Аз кимнах и отново тръгнах към студиото.Влязох вътре и се блъснах в някого, като изтървах листите.О, просто перфектно!

- Извинявай! - това бе Гилински.

Започнах бързо да събирам листите от пода, а той се опита да ми помогне.

- Какво е това? - попита.

- Текст. - погледна ме объркано. - Нова песен. - поясних.