Hard Life .. No?New beginning. (Jadison)

Тридесета глава " .. втори път - вече е пълна глупост."

Няколко дни по-късно:
Лос Анджелис 12:36 am

- Хей, Мадс!Как си? - появи се Джулия с една огромна усмивка.

- Може би, добре.А ти как си?Защо е тази огромна усмивка? - попитах.

- Не, просто така .. А какво е скапало твоето настроение? - Катрин през цялото време и правеше знак да замълчи, а накрая просто извъртя очи, което предизвика смях у мен .

- Емили. - Джул ме погледна объркано. - Бившата на Джак.Стана нещо в Маями, но не ми се говори за това. - отговорих, отвеяна от мислете ми за Гилински.

- О, това обяснява много от клюките в интернет. - каза Джул, а Катрин веднага я настъпа. - Т.е. няма никакви новини. - извъртях очи и грабнах телефона на Джулия от ръката й, защото сто процента е забравила да изтрие историята си и е запазила някой сайт.

Както и си мислех.Имаше слухове, че Джак и Емили са заедно.Доста стари снимки и Фотошоп.Доста от хейтарите ми се радваха, че Джак ме е разкарал.Спрях да чета, каквото и да е, когато видях "Всичко между Madison Beer и Jack Gilinsky е лъжа?През цялото време той е бил с бившата си?".Подадох телефона на Джул, спокойно.Обещах на Джак, че повече няма да ревнувам.Но как за бога да го направя, като те едва ли не са ме изкарали виновна за всичко?Затворих очите си, като си повтарях, че това е просто жълта новина.

- Мадс,аз не исках да виждаш .. - прекъснах Джулия.

- Не, Джул.Не си виновна ти, а аз, защото не мога да приема факта, че това е просто тъп слух, който дори не е верен.А щом не мога да го приема,може би, аз и Джак просто трябва да се разделим, защото това няма да спре до тук и .. - Катрин хвана ръката ми и направи знак да замълча.

- Мадисън? - прозвуча по-скоро като въпрос. - Мадисън, погледни ме. - каза по-настоятелно Кат и я погледнах. - Джак обича теб. Не нея, не някоя друга, не мен, а теб.

- Може би, си права.Може ли да .. - Джул не ме остави да довърша.

- Да, просто върви. - насърчи ме тя.

Писах на Джак да се срещнем след около 20 минути, ако е свободен, но за мое съжаление той имаше работа в студиото.Замислех се какво да направя, защото не ми се чакаше до утре.Просто трябваше да го видя.Не мисля, че за пет минути ще стане кой знае какво за това просто тръгнах към звукозаписната компания...

- Хей, Джак! - видях Джонсън отвън. - Мислех, че работите.

- Да, но туко-що свършихме. - каза Джак с усмивка, объркан.