Hard Life .. No?New beginning. (Jadison)

Шеста глава ''Джак е с Джул''

ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАДИСЪН

Тъпата аларма на телефона ми ме събуди.Ударих телефона и спря да работи. Предполагам, че счупих още един айфон.Размърдах се и станах.Първото нещо, което направих е да погледна към телефона си.Малко или много аз също бях от онези тийнеджърки, които бяха превързани към телефоните си.Не казвам, че съм като онези, които само се снимат и киснат по цял ден във facebook, просто аз също съм пристрастена към телефона и добре, че му нямаше нищо.Хората в магазина ще вземат да ме запомнят като ''Момичето, което през три седмици си чупи телефона''.Станах бързо като разкарах безумните си мисли.Свърших обичайните действия в банята.Взех си душ.Имах достатъчно време да си оправя косата.Взех сух шампоан за обем и леко я накъдрих с пресата.След това облякох бели накъсани дънки и някаква черна тениска с надпис.Взех чантата си и слязох в кухнята, където видях бележка от леля.

''Мади, докато четеш това аз сигурно вече съм в Чикаго.След два дни ще се върна, което означава, че ще съм си вкъщи в неделя.Съжалявам, че не ти казах, но не ми се искаше да те будя.Приятен уикенд!Целувки! - Клара'''

Явно ще има парти.Как изобщо леля очаква да ме остави вкъщи сама и аз да не направя купон?Загризах една ябълка и след 5 минути тръгнах към училище, а по пътя срещнах Джул и я подминах като пътен знак

- Мади, чакай! - извика Джул. - Съжалявам. - каза тя.

- Джул, за какво съжаляваш?За това, че просто си направила нещо, което си искала?За това точно не трябва да съжаляваш.Не ти се сърдя, Джул.Да, знам, че момчето е приятел на Джак, но пък не е задължително да е същия.Сърдя се на Катрин, че вярва на него, а не на мен. - обясних аз.

- Чакай, значи не ни се сърдиш, че излизаме с тези момчета? - попита тя изненадано.

- Не, Джул.Вие имате право да излизате с когото си поискате и аз реагирах доста остро на това.Само съм ви обидена, че ме излъгахте.Можеше да ми кажете. - казах аз, като се надявах вече да не ме лъжат.

Джулия ме прегърна и продължихме да вървим заедно към училище.Може би щяхме да зъкъснеем, но на кого му пука.Влязохме в кабинета по физика.Да, бяхме закъснели.

- Часът започна преди 3 минути!Защо закъсняхте? - попита сериозно г-жа Скот.

- Съжаляваме, повече няма да се повтори. - казах бързо аз.