7 секунди / 7 seconds

Ще те хвана...

Вървяхме по коридорите и аз, мечтателката се блъснах в някого.

Вдигнах глава и я видях... Нали знаете как във всяко училище има по една злобарка, която гледа само как да ти скапе настроението... Е, в нашето училище това беше Макензи:

- Гледай къде вървиш, глупачке!!!
Замълчах, защото аз съм доста притеснителна, но за разлика от мен при Джени е напълно обратното и естествено този път не пропусна...

- А ти гледай да не паднеш от обувките си с десетсантиметров ток !! - след изказването й трите с Алиса си продължихме по пътя и влезнахме в класната стая.

Стоях на чина и се отегчавах от разказването на учителя за Азия, докато не чух спасението - звънеца за края на последния час.
Събрах си нещата и се запътих към изхода на училището. Алиса и Джени бяха останали на консултация и трябваше да се прибирам сама - Йеей!

Макс стоеше пред училище в компанията на популярните (Уааау, това момче се привързва доста бързо към новата обстановка). Само му кимнах в знак на " Здрасти " и си продължих по пътя.

След малко чух някакво тичане зад гърба си, обърнах се и това беше той...

- Няма ли да стоиш при новите си дружки..? - попитах го саркастично.

- Не, казвахме си чао, а и видях, че си сама таа... реших да ти правя компания.

- Дори не знаеш къде живея !
Оказа се, че той живее в новопостроената къща до моята- вече започвам да се плаша как имаме толкова прилики!

Прибрах се, влязох си в стаята, хвърлих раницата си на земята и се разпрострях на леглото. Взех един стар тефтер и започнах да пиша. Как за Бога да започна ?! Със "Скъпо дневниче..." или с " Хей, казвам се Меган и ти си моят дневник..." накрая го започнах така
" Аз съм Меган! Най-добрите ми приятелки са Дженифър (на кратко Джени) и Алиса. Трите сме неразделни, не сме от най-популярните в училище, но за сметка на това крепим едно здраво приятелство. Майка ми се казва Кейт, а брат ми Кевин. Баща ми... той е в Германия - оставил ни е с мама, когато съм била малка, а мама е била бременна.
От скоро тук се е нанесло едно момче - Макс, той е доооста красив, висок е, с тъмнокестенява коса и зелени очи, има стройна фигура и усмивката му е бяла като сняг, а тръпчинките му я допълват още повече. Мисля, че той ми е сродна душа. Не съм сигурна, но май го харесвам. Едва ли той има такива чувства към мен, защото има стотици момичета по-красиви от мен, а и винаги, когато съм с него някак си се променям и ставам студена..."

Прекъсна ме майка ми, която ме викаше от долния етаж.
Слязох долу и тя ми каза:

- Миличка, тази вечер ще имаме гости - семейство Роуд, които са се нанесли в къщата до нас, която скоро построиха!

* Семейство Роуд, но това е семейството на Макс !?! Но какво ще правя, ето пак се случва. Не знам как да се държа, ами ако той мисли, че аз съм накарала майка ми да ги покани, ами най-големият ми проблем - какво да облека ?!? *

- Ами добрее... супер. - направих се на радостна аз.

- Знаех си, че ще се зарадваш !
Затичах се към стаята си и започнах внимателно да разглеждам дрехите си една по една.

Тъкмо се бях отчаяла, когато намерих една небесно-синя рокля с черно коланче. Тъй като аз имам тъмнокафява коса и пъстри очи мисля, че ми стоеше доста добре! Сложих си светлорозово червило и черна диадема.

На вратата се позвъня... чух стъпки и гласа на майка ми, която ме викаше. Слезнах по най-бавния и грациозен начин, семейство Роуд и майка ми бяха втренчили поглед в мен, особено Макс и докато аз се правих по стълбите на модел и чувах коментарите, колко хубаво съм изглеждала, точно тогава, когато всичко беше перфектно... аз се спънах на предпоследното стъпало и залитнах - паднах право в прегръдките на Макс. Цялата се бях изчервила, не можех да кажа и думичка - това беше най-неловкият момент в живота ми! Мама и госпожа Роуд се подхилкваха и всички влязоха в хола. Само аз и Макс стояхме в коридора, в същата поза - гледайки се очи в очи...