7 секунди / 7 seconds

Жалък си...

Между мислите ми чувах виковете на Джени, която ми казваше да намаля темпото, но просто не можех... Исках да се махна, да изчезна за малко от реалността...

Стигнах до къщата ми, отворих вратата, качих се по стълбите, влязох в стаята си и се свих в един ъгъл. През цялото време сълзите се стичаха по лицето ми. Взех дневника си и започнах да късам страниците една по една на малки парченца.

* Повече няма да пиша дневници* - мислех си...

Не след дълго Джени дойде, седна до мен на земята и ме прегърна силно.

- Мразя го, Джени! Мразя го! Мразя го! И него и нея и приятелките й. Защо всички трябва да са такива предатели. Не усещат ли, че някои хора се нараняват, много...

- Понякога живота е суров, доста суров! Но ти не трябва да мислиш за това мисли за мен и Алиса, за майка ти и брат ти! Ние сме с теб, Меган и винаги ще бъдем! Запомни го!!!

- Знам, благодаря ви, за което, но просто не мога да го приема. Защо на мен? Защо ? Защо!?!

- Хей, защо не си вземеш душ, за да се поуспокойш малко, а аз ще поръчам пица и ще избера филм, който да гледаме по-късно.

- Добра идея. - казах и отидох в банята, за да сваля грима си и да си взема душ.

Пицата дойде, гледахме комедиен филм и донякъде се поотпуснах, но не можех да си го избия от главата, просто не межех...

Дойде и новият ден... Отворих очи и видях, че е станало обяд. * Явно вчера сме стояли до късно. *

Следмалко и Джени се събуди и слезнахме на долния етаж, за да закусим (в случая - обядваме). Майка ми беше направила сандвичи, половината от които брат ми вече беше изял.

- Меги, какво правихте снощи чух викове от твоята стая?

- Мамоо!!!

- Спокойно, госпожо Брейв, гледахме филм и сме станали малко по-шумни - каза Джени.

Доядохме останалите сандвичи и се приготвяхме да излизаме - бяхме решили да отидем, да видим как е Алиса.

Когато стигнахме на прага на къщата й, Джени позвъня на звънеца и не след дълго Алиса отвори. Тя беше облечена с светлорозови дънки с висока талия и бял потник на котенца.

- Момичета, какво правите тук?

- Решихме да видим как си. - казах аз.

- Добре, всъщност много по-добре - вече оздравях.

- В такъв случай, искате ли да излезем навън,а вие ще ми разкажете какво правихте, докато бях болна. - каза Алиса взимайки розовата си чанта на малки бели сърчица.

*Боже, това момиче се облича по толкова сладък начин.*

Седнахме на една пейка в парка, който беше наблизо и започнахме да си говорим.

- О, как мина партито. Какво стана с Макс?

С Джени се спогледахме, след което аз започнах да гледам в земята тъжно.

- Ехоо, отговорете ми на въпроса. Кажете ми какво става. Какво им...

- На партито, - прекъснах я аз - Макс се натискаше с Макензи. Оттогава не съм го виждала, а и по-добре.

Алиса стоеше с отворена уста.

- О, горкичката. - проговори тя и ме прегърна силно - А този подъл измамник само да ми падне в ръчичките...

- Не... - започнах - няма смисъл. Той е избрал по какъв път да поеме. Все някой ден ще разбере, че е сгрешил. А може и този ден да не дойде. Не ме интересува - това си е неговия живот...

- Точно така те искам - каза Джени- хич не трябва да ти пука за този нещастник!

Стъмни се и с Джени отидохме да изпратим Алиса, тъй като и тази вечер щеше да спи у нас. Тя си тръгна и двете тръгнахме за вкъщи.

Докато си говорехме някой ме дръпна за рамото назад...

- Макс?! Какво искаш, глупак такъв!!!

- Меган, моля те исках само да поговорим..?

- Няма за какво! Сега се разкарай!

- Моля те, не съм искал да я целувам тя ме дръпна към себе си. Няколко пъти се питах да дойда при теб, но тя ме държеше силно и беше забила ноктите си във врата ми. Не можах... Прости ми моля те... Мег, обичам те. - падна на колене и държеше в ръцете си огромен букет от червени рози, ноо аз не съм от момичетата, които гледат само материалните дрънкулки.

- Оуу, моля те! Не усещаш ли, че си жалак..! Първо, не се казвам Мег, а Меган и второ, ако искаше да дойдеш при мен, щеше да го направиш. "Тя беше забила ноктите си във врата ми" - ти си мъж, забога!!! Ако мислиш, че като дойдеш тук с някакъв си букет и започнеш да ми хленчиш, като малйо дете и да ми казваш, че ме обичаш, е - не си познал!!! - при последната дума взех букета и му го натиках в лицето. - Хайде, Джени, не ми се стои при неудачници.

Прибрахме се и аз през целия път се усмихвах. Бях щастлива от факта, че съм силна и показах на Макс, че не може да си играе с мен и да ме разиграва по този начин с някакви жалки пиесийки...