7 секунди / 7 seconds

Времето променя хората...

Доближи лицето си към моето, когато чух познат глас и той се отдалечи. Обърнах се и видях Макс.

- Разкарай се от нея!!!

- Не можеш да ми заповядваш какво да правя - каза момчето с мазна усмивка.

Макс го удари с юмрук в лицето и ме издърпа зад гърба си.

- Надявам се да не се видим отново!
Момчето си обърна и се затича към другата посока.

- Какъв идиот - само ако ти беше направил нещо - обърна се към мен - но ти, ти плачеш...

Лицето ми беше червено, а от двете му страни се стичаха една по една сълзи примесени със страх.

Макс сложи ръка на бузата ми, изтри някои от сълзите и ме прегърна.

- Недей, моля те... Помниш какво ти казах. Хайде, ще те изпратя.

През целия път той ми говореше нещо, но не го слушах. Бях се замислила...

- Макс,...

- Да, Меган?

- Реших да ти дам втори шанс!

- Оо, Меган, благодаря ти!!!

- Надявам се да не съм сгрешила с решението си! 

- Няма!!!

Стигнахме пред дома ми, той ми даде целувка за чао и ми каза, че утре ще мине да ме вземе, за да ходим заедно до училище.

Качих се в стаята си и мигновенно заспах, защото бях доста уморена.

              Биип! Биип! Биип! 

* Проклинам човека, който е измислил будилника!!! *

Надигнах се бавно от леглото, оправих се и останах в очакване Макс да звънне на входната врата. 
По едно време дойде и малкия ми брат.

-  Какво искаш ?

- Ееей, гаджето ти ли чакаш?

- Махай се, фъстък !!!

- Аз поне не съм грозен!

- Ей сега те убих.

                    Динг-донг!

- Изкара късмет!

Отворих вратата, сложих раницата си на раменете и с Макс се запътихме към къщата на Алиса.

Почти веднага, след като звъннахме на звънеца, вратата се отвори. 

- Хей, Меган! Тии...!!! Гадно копеле!!! - каза нападайки го.

- Хей, хей, Алиса по-спокойн, с Макс се сдобрихме и отново сме заедно!

- К-к-когаа?!?

- Вчера. Случиха се някои неща..., но не е важно.

- Ще те държа под око!!! - каза Алиса, гледайки го с кръвнишки поглед.

Не след дълго пристигнахме пред училище.

- Аз трябва да тръгвам. Ще оставя "влюбените птички" насаме!

Сбогувахме се и се обърнах към Макс.

- Е, имаме малко време какво ще правим?

- Обичайното...

* Обичайното? Какво имаше впредвид? *

Хвана ме за ръката и ме повлече зад сградата. Там имаше още тинейджъри, горе-долу на нашата възраст и всички те пушеха.

- Макс, какво правим тук ?!? - погледнах го с оплашен поглед.

- Нали ти казах - обичайното - каза той и извади една кутия цигари от джоба си.

- Искаш ли?

- Не, за Бога! Макс от кога го правиш и защо по дяволите не си ми казал.

- От около месец, а и не мислих, че е от особено значение.

- Как да не е от особено значение!!! Макс, та ти си разваляш здравето!!!

- Ако исках да ми четат конско, щях да кажа на нашите. А и си имам причини да започна.

- Извинявай, но просто ми пука за теб! А, каква е причината тогава?

- Не те засяга...

* О, боже дойде ми като гръм от ясно небе - първо това, че пуши и после това, че има тайни от мен, но защо не иска да ми каже? Защоо..?*