Изненада..!

70 10 0
                                    

Избягах, да просто избягах... Наречете ме страхлива, но просто не успях да удържа на напрежението.

Часовете бяха свършили и просто потеглих на някоя случайна посока. Тръгнах към парка, който очите ми видяха първо и седнах на една пейка малко отдалечена от другите.

* Така, нека да събера мислите си -  първо Макс ми казва, че пуши, а после разбирам, че го е криел от мен, а сега носа ми е мокър... Чакай... носа ми е мокър!? *

Съвзех се от мислите за това, което се случи и видях стоящо пред мен куче, което ми ближеше носа. Беше средно на ръст и беше цялото бяло. Имаше и каишка с име на нея. Кучето се казваше Чоп.

Огледах се и почаках малко някой да дойде и да се го потърси.

Не след дълго се появи едно момче с руса коса, сини очи и хубава фигура.  

- Чоп, какво правиш тук? 

- Благодаря ти, че ми го върна. - подаде ми ръката си - Браян, а ти?

- М-Меган...

- Какво си ме зяпнала?!

- Аз, съ... извинявай!

- Така си и мислех. Хей, я чакай ти не си ли онова момиче от училище, което се размотава с Макс.

- Амм, даа... все пак той ми е гадже!

- Ха-ха-ха - засмя се силно - миличка, по-добре го зарежи сега преди да е станало твърде късно и накрая той да ти разбие сърцето.

- Млъкни! Той ме обича!

- Дам, не трябваше да ти го казяам, но цялото даскало знае, че Макс е спал с Макензи, докато сте ходили. 

- Каквооо!?! Чакай, чакай ти ме лъжеш, това не е възможно...

- Аз не лъжа, никога не лъжа!

- Браян, аз, ъъм...  трябва да намеря Макс.

- Естествено, е може пак да се видим госпожице Истина!

- Идиот!!!

Влезнах в двора на училището и видях, че всички отново пушеха  включително Макс, Макензи и Жасмин, а Ейва стоеше отстрани и ги гледаше.

Макензи се натискаше на Макс и аз бързо развалих "любовния" им момент.

- Тъпак такъв, вярно ли е, че си спал с Макензи!?!

Тя се обърна към мен и извика:

- Изненада..!

                             * * *

Хеей! Ето я и новата глава! Съжалявам, че не съм качвала отн наистина доооста време, но както вече ви обясних - училището е виновно :Д

Съжалаям, че е толкова кратка и, че отново ви занимавам със загубени и намерени кучета, ноо просто не мога някак си допълват историята и според мен всичко става доста по-сладко и завършено.

Е, надявам се главата да ви е харесала, ако е така вотнете я ☆, оставете мнението си като коментар ↓ и до следващия път!!!                           :* <3 ^_^      


 

7 секунди / 7 secondsOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz