7 секунди / 7 seconds

П.С. Обичам те !

- Извинявай! - единственото нещо, което успях да кажа.

- Няма за какво, ти не си виновна за нищо.

Направих се, че не го чувам и тръгнахме към хола.

Вечеряхме всички заедно, родителите ни си говориха. През цялото време не съм казала нито думичка и гледах само в чинията си.

- Меги, защо не покажеш на Макс стаята си?

* МЕГИ!?! Мразя да ме нарича така. Не ми стига срама от падането ми сега и това! *

Само й кимнах и тръгнах към стаята си, а Макс ме последва.

Седнах на леглото си и му казах.

- Е, това е стаята ми, но не мисля, че те интересува особено.

- Всъщност грешиш - погледнах го учудено - стаята ти е нещо важно, това е твоят собствен свят. Тук ти прекарваш голяма част от времето си, тук идваш, когато си тъжна или щастлива, тук оставаш сама с мислите си и тук са вещите, важни за теб, било то сантиментални или не!

- Уааау, не бях гледала от тази страна... Азз... амм... трябва да отида до тоалетната.
В главата ми се въртяха какви ли не мисли и исках малко да размишлявам. Стоях пред огледалото в банята и се опитвах да осъзная какво се случва.

Не след дълго се върнах в стаята си.

- Казах ли ти ? - каза Макс с широка усмивка, държейки в ръка дневника ми !

- Какво си мислиш, че правиш?!?

Това, че съм те оставила в стаята си за пет минути, не значи, че можеш да ми ровиш из вещите!!!- казах аз, нападайки го.
Той пак ме прегърна, за да спра да го удрям и ми каза:

- Първо, не съм ти ровил във вещите, дневникът беше захвърлен отворен на земята и аз исках просто да го вдигна и второ, все някога щях да разбера, а и докато дойдеше този момент да не би да пишеш за мен само в дневници, а като се видим да ме манипулираш?

Прегърнах го и една сълза се стече по бузата ми.

- Просто не знаех как ще реагираш - казах подсмърчайки.

- Донякъде те разбирам, е сега не се разстройвай, моля те! Когато ти си тъжна и аз се натъжавам...

- Това да не значи, чее...

- Мм... може би! Е, трябва да тръгвам, чух майка ми да ме вика.
Докато слизахме по стълбите той се спря.

- Чакай, искам да направя нещо от известно време, но все чакам подходящия момент - каза той и ме целуна. * О, боже мой!!! Макс Роуд ме целуна!!! Първата ми целувка!!!*

Цялата се изчервих. Усмихнах се и продължихме да слизаме по стълбите. С майка ми изпратихме Макс и родителите му до входната врата.
Качих се в стаята си и отворих дневника. Какво да видя ?!? На последната страница Макс беше написал - " П.С. Обичам те ! " ...