7 секунди / 7 seconds

Очаквай неочакваното

Сутрин, 10:30, събота. За първи не подскачам от щастие, че е събота. Някак ми е безразлично... поне няма да се виждам с Макс, Макензи и всички проблеми около училише.

Облякох бял потник и дънкови панталони и се запътих към кухнята.

Брат ми и майка ми вече бяха започнали да закусват. Направих си корнфлейкс и седнах на масата.

- Меги, трябва да замина по работа за Англия и ще се върна в понеделник по обяд. Ще оставя Кевин у баба ти, а ти тук ли ще останеш?

- Мамоо!!! Престани да ми викаш Меги, не разбра ли, че е бебешко, не съм на три!

- Защо си толкова нервана напоследък, да не би да има някакъв проблем?

- Не! И искам да остана тук, за да се усамотя. Не съм гладна - казах и отидох в стаята си.

Извадих телефона от чантата си и започнах да звъня на Алиса.

"Телефонът на абоната е изключен или се намира извън покритие."

* Ахх, как мразя този глас! *

След петото неуспешно позваняване реших да звънна на Джени.

- Хей, Джени, излиза ли ти се?

- Аз... ъмм... да... тоест не... тоест не мога!

- Какво има?

- Нищо аз... трябва да затварвям!

- Джени, чак...биип... биип... биип...

* Но каквко за Бога?? *

Разрових се в чантата си и намерих листчето, което ми беше дала Ейва.

*Хайде, Меган, това е момента, сега или никога*

Набрах телефонния номер и зачаках отговор.

- Ейва на телефона.

- Хей, аз съм Меган, излиза ли ти се?

- О, Меган, добре пред училище след 15 минути?

- Добре.

След 15 минути бях пред училище, ни нея я нямаше.

* Офф, знаех си, как може да съм толкова глупсва *

Тръгнах на обратната посока.

- Хей, Меган, къде отиваш?

- Оу, здрасти аз си помислих, че...

- Че няма да дойда. Е, грешала си - аз държа на обещанията си.

-Амии да...