7 секунди / 7 seconds

Партито

  Дойде и новият ден - вторник. За първи път се радвах, че е вторник, защото предстоеше ваканция, което значеше, че ще сме на училище чак другия понеделник. Йейй!! * Само няколко часа, Меган... * повтарях си на ум, докато сресвах дългата си кафява коса.
  Вчера вечерта Алиса ми беше пратила СМС, че е болна и днес няма да ходи на училище, което значеше, че трябва да ходя сама, тъй като Джени живее в друг квартал.

  Преоблякох се и слязох на долния етаж да закуся. Майка ми беше отишла вече на работа и беше оставила Кевин на детска градина. Бях сама в цялата къща... Доядох си корнфлейкса, обух се и излезнах през входната врата.

В същото време Макс излизаше от къщата си. Направих се, че не го виждам и тръгнах. Той ме догони (обичам да го прави) и ме прегърна. - Няма ли да ми кажеш поне едно "здрасти" ? - каза подхилквайки се.
- Не те видях...
Пак ме целуна и продължи да говори:
- Хей, ходи ли ти се на парти утре вечерта ?
* Парти ? Партии !!! За първи път ме канят на парти. Искаше ми се веднага да кажа " ДА", но реших да питам за малко повече подробности *

- Парти? Къде?
- У нас. Хайде, ще бъде забавно, ще има много хора и... - тук го прекъснах.
- Точно това е проблемът, аз не съм от особено забележимите хора, които се набиват на очи. И точно заради това, винаги съм с Джени и Алиса.
- Сигурен съм, че ще ти хареса. Доведи и тях, ако така ще се чувстваш по-спокойна.
Ето, ако решиш да дойдеш - каза подавайки ми покана.

  Пристигнахме в училище и започна часът. Когато свърши, с Джени се заговорихме:
- Амм, Джени..?
- Да? - каза тя, слагайки раницата си на раменете.
- Ходи ли ти се на парти у Макс ?
- Макс, а? Знаех си, че между вас има нещо !
- Моля те, ела, Алиса е болна, а не искам да ходя сама!
- Нали приятелките са, за да ти помагат - намигаше ми тя.
- Супер ! Мини утре по обяд у нас да се оправим преди партито, а вечерта ела да спиш у нас.
- Добре.

Свършихме училище (най-сетне) и аз се прибрах по най-бързия начин. Оставих раницата си на земята и грабнах телефона да разкажа на Алиса какво се е случило. Същевременно звъннах и на майка ми, за да й кажа за партито. Пуснах си телевизора и не бях усетила как съм заспала.

Събудих се и вече бяха минали около три часа и майка ми и брат ми вече се бяха прибрали. Слязох долу, за да ги поздравя.
- Хей, как беше дрямката? - каза майка ми, усмихвайки се.
- Добре. Дори не усетих кога съм заспала.
- Между другото имам нещо за теб - каза и ми посочи към масата.
Върху нея имаше лилава кутия, с една голяма панделка. Внимателно я премахнах и вдигнах капака на кутията. Вътре имаше рокля ! Беше много красива - розова с черна дантелка.
- Разбрах, че ще ходиш на парти и... - Преди да успее да си довърши изречението, вече я бях прегърнала и й благодарих.
Тя викна брат ми, вечеряхме и аз отново си легнах. * Понякога разбирам защо брат ми ме нарича пор...*

  Събудих се. Беше денят на партито. Отново бях сама вкъщи, но днес не ми се налагаше да ходя на училище и останах по пижама.
Реших да си направя палачинки и когато бяха готови, грабнах течния шоколад и се проснах пред телевизора.

Като свърших със закуската, си измих зъбите и си пуснах музика.
След около един час танцуване и пеене видях, че е станало обяд и Джени след малко трябваше да дойде. Пооправих вкъщи и седнах на дивана в очакване.
На вратата се позвъня и бързо отворих. Джени влезе и в ръка носеше кутия, пълна с гримове. И една чанта с роклята, която смята да облече, и пижама.
Качихме се в стаята ми и започнахме да се гримираме.

Времето минаваше бързо и стана време да тръгваме. Облякохме роклите си и аз сложих черните си пантофки, а Джени - обувки на платформи.

Застанахме на прага на къщата на Макс.
- Джени, имам лошо предчувствие.
- Спокойно, нали аз и Макс ще сме тук.
- Знам, ноо... - преди да успея да довърша Джени вече беше звъннала на звънеца.
Макс бързо отвори и отново ме прегърна.
- Радвам се, че дойдохте!
Той ни покани да влезем и веднага я видях - Макензи... Беше със своите дружки - Ейва и Жасмин.. Трите ни погледнаха гадно и си продължиха по пътя.
С Джени намерихме един празен диван и се настанихме.
Пуснаха музика и всички започнаха да танцуват. Макс дойде при нас и ме заговори.
- Меган, хайде да танцуваме?
- Амии, не ми се танцува много...
- Хайде, ще бъде забавно !
В същия момент, Макензи дойде и завлече Макс на дансинга.
* Гаднярка *
Песента свърши и след това пускаха още и още. Аз се отегчих и реших да си налея пунш. * Искаше ми се да не го бях правила * Докато го наливах в чашата си, нещо ме накара да се обърна и ми се догади от гледката - Макс и Макензи се целуваха. Изпуснах чашата си на земята. Джени бързо дойде при мен, а Макензи заговори с гадното си гласче:
- Я виж ти... Миличка, да не си помисли, че той те харесва. Оуу моля те, той не би паднал на твоето ниво...

Не знам дали по-нататък е продължила да говори, защото вече бях излезнала и тичах към вкъщи. Ситуацията се повтаряше в главата ми пак и пак. Беше болезнено. Между мислите ми чувах виковете на Джени, която ми казваше да намаля темпото, но просто не можех... Исках да се махна, да изчезна за малко от реалността...

* * *
Хей! Не забравяйте да напишете мнението си за главата като коментар - това значи много за мен !!! <3

Целувки, Мари :*