7 секунди / 7 seconds

Той.

По едно време телефонът ми звънна:

- Хайде, какво чакаш !? - каза Алиса и аз бързо извадих телефона си от чантата.

Беше майка ми, каза да взема досадния си брат от детска градина.

Вече сме вкъщи, Алиса си е у дома, а ние с Кевин (брат ми) си правим сандвичи за обяд.
Отхапвам една голяма хапка от сандвича си, когато на вратата се звъни. Бързам да отворя, все още дъвчейки. На прага стоеше момче с тъмнокестенява коса и зелени очи. До него стоеше куче, не можех да повярвам, но това беше Грейс!!

- Здравей, намерих я пред дома ми да се скита сама, после видях обявата в интернет и дойдох да ти я върна.

- Благодаря ти много!! Кучето всъщност не е мое, а на една моя приятелка, но нямаш представа колко ми помогна - докато казвах последната дума чух счупване на чиния от другата стая. Бързо казах чао на момчето (въпреки, че не ми се искаше), вкарах Грейс в къщата и изтичах до кухнята. Там седеше брат ми, гледайки парченцата порцелан по пода.

- Опа...

- Отивай си в стаята!
Докато почиствах си мислих за момчето, то ме привличаше, усетих някаква симпатия между нас - никога не съм се чувствала така...

Звъннах на Алиса и й казах за Грейс и за момчето. Разбрахме се утре сутринта да отидем до дома на Джени, за да й върнем кучето.

Стъмни се и се чу отваряне на вратата. Оказа се майка ми. Тя седна на дивана в кухнята, брат ми дотърча от другата стая с викове.
Аз се заех с миенето на чиниите, докато двамата си говореха.

- Мамо, мамо !!! Меган има гадже !!! - при чуването на тези думи изпуснах чинията в мивката и преглътнах тежко.

- Миличка, има ли нещо, което не знам ? - каза майка ми, усмихвайки се.

- Не, няма !! Просто едно момче дойде да доведе кучето на Джени, нищо повече !! - подсуших си ръцете и си влезнах в стаята, пуснах си музика и заспах.

На другия ден с Алиса се срещнахме пред къщата на Джени, звъннахме на звънеца и вратата се отвори.

- Грейссс !!! Как я намерихте ? - каза Джени, прегръщайки я.

- Пуснахме обява и едно момче я намери.

- И... Алиса, исках да ти се извиня, че преди не те приемах и се държах гадно с теб, просто трудно допускам някой до себе си, но сега съм сигурна, че ти си една много добра приятелка - вие с Меган сте най-добрите ми приятелки,след което трите се прегърнахме.

Понеделник... една дума, която всички мразим... станах от леглото, оправих се, взех една ябълка за изпът и се запътих към училище.
Там ме чакаха Джени и Алиса, говорейки си помежду си. Те влезнаха в училището, за да отидат до тоалетната, аз останах отвън и седнах на една пейка.

- Не си довършихме разговора, - каза някакво момче, сядайки до мен. Обърнах се и това беше той !! - аз съм Макс ! А твоето име е ?

- Аз съм Меган... чакай, какво правиш тук, да не ме следиш ?!

- Не, глупаче, тук уча - съобщи Макс, смеейки се.

- Но аз не съм те виждала преди тук..?

- Да, защото преди няколко дни се преместих с родителите си. Е, надявам се да се виждаме.
Кимнах му и той влезна в сградата. Джени и Алиса дойдоха, тичайки към мен.

- Кой беше този?

- Амм... това е момчето, което намери Грейс, говорихме си за нея.

- Добрее... казаха те, подхилквайки се.

- Хайде, защото пак ще закъснеем.
Те тръгнаха пред мен, а аз се усмихвах и цялата се изчервих... Мислих си за Макс...

                            * * *

  Хей, съжалявам, че не качвах от известно време, но знаете училище, домашни, задължения и т.н. В бъдеще ще се опитам да качвам по-често.
П.С. Надявам се главата да ви е харесала и не забравяйте да напишете своето мнение като коментар и да вотнете книгата ^_^

                         Целувки, Мари :*