Коя съм аз?

Ново приятелство

След като приключи спора събрах смелост и слязох долу. Въпреки преживяното, Мария ме поздрави и с усмивка ме покани на масата. Каква силна жена! Да запазваш усмивката на лицето си каквото и да става - това е сила. Бях възхитена от тази жена. Толкова търпеливост се иска, за да преживяваш такива разпри, скандали и най-вече - физическо насилие, и то от страна на съпруга ти - човекът, който трябва да те подкрепя и единственият начин, по който да те наказва, да е целувка.
Мария сервира за двете ни, тъй като Марк го нямаше, и седнахме да се храним.
- Марк няма да вечеря с нас днес, защото излезе. - каза тя. - Ще вечеряме по женски. - добави и се засмя. Аз също се усмихнах. Но не спирах да мисля за това как Марк я удари. Просто не можех да си го обясня. Искаше ми се да я попитам, но нямах смелост, за това избрах да замълча.

Минаха няколко дена, откакто се преместих при Марк и Мария. За моя радост случката от първия ден не се повтори, двамата се държаха добре, както помежду си, така и към мен. Всяка вечер вечерях с Мария, а Марк беше навън. Говорехме си, играхме на игри и като цяло се забавлявахме. Марк обаче всеки път се прибираше посред нощ, може би пиян, но Мария не смееше да му каже нищо.
Една вечер, докато стояхме край камината и си говорехме, събрах смелост и я попитах:
- Извинявай за въпроса, но първия ден, в който дойдох тук чух как ти и Марк се карате за нещо. Да не е било заради мен? Не искам да ви създавам проблеми.
- О, скъпа, нямаш вина. От известно време с Марк не се разбираме. Преди много се обичахме, не можехме един без друг, но от известно време той е много променен - станал е агресивен, коравосърдечен и мрачен. Преди не беше такъв. Беше много весел и жизнерадостен човек. Караше ме да се смея с глупавите си шеги и закачки. Това ме накара да се влюбя в него преди 20 години. Но нещо се промени.. - отговори тя и наведе глава. - Нека не говорим за това сега. Има по-важни и интересни теми за разговор. Като например - какво ще облечеш на първия учебен ден в новата гимназия? Това ще бъде твоя последен първи учебен ден, трябва да е специален! - попита тя и се усмихна.
- Нямам идея. - отвърнах развеселено. Продължихме разговора до късно вечерта.
На сутринта Мария връхлетя в стаята ми и весело ме попита:
-Искаш ли днес да идем на шопинг по женски и да ти купим тоалет за първия учебен ден?
- Ами, защо не. - сънено отговорих аз.
- Хайде ставай тогава! Имаме много магазини за обикаляне! - каза Мария. - облечи се, ще те чакам долу за закуска.
Аз станах, измих се, облякох се и слязох в кухнята. Ухаеше на палачинки. Тази жена готви божествено!
Закусихме и тръгнахме.
Цял ден обикаляхме по магазините и пробвахме. В един от магазините красива рокля грабна окото ми. Беше бяла, по нея имаше множество цветя. Беше къса,с презрамки, оформяща талията и разкроена надолу до над коляното.
- Харесва ли ти? Защо не я пробваш? - попита ме Мария.
- Не съм много сигурна, че ще ми стои добре. Пък и аз не нося рокли, но тази наистина е хубава. - неуверено отвърнах.
Все пак я пробвах. Не беше толкова зле. Показах се на Мария и тя възкликна:
- О, Елизабет! Прекрасна си! Тази рокля подчертава прекрасното ти тяло, момиче! Вземаме я!
След като приключихме с пазаруването се прибрахме и както винаги вечеряхме заедно.

Ето я и трета част. Дано ви хареса!