Коя съм аз?

Ново начало

Колата на Марк бе лъскав джип, какъвто бях виждала само по филмите. Качихме се и потеглихме към новия ми дом. Колата спря пред голяма къща с голяма дървена порта. Слязох от колата и Мария каза:
- Добре дошла в новия си дом, скъпа Елизабет! Нека те разведа! - усмихна се. Тази усмивка стопляше сърцето ми. Такава жена, такава нежна и красива майка, бях виждала само в сънищата си. Имах чувството, че ме обикна от първия момент - толкова мила беше към мен, толкова топлота излъчваше. Последвах я и още влизайки в двора започнах да оглеждам навсякъде. Имаше голяма градина с райграс, няколко дръвчета и люлка. След това минахме през задния двор, където имаше басейн с шезлонги. Влязохме в къщата и започнахме да обикаляме стая след стая. Тази къща бе като палат - огромна и необятна. Бе обзаведена модерно - с луксозни мебели, плазмени телевизори и всякакви други скъпи джунджурии. След като обиколихме почти навсякъде, Мария ме хвана за ръката и ме поведе към вратата в дъното на дългия коридор. Отвори я и продума:
- Това е твоята стая, Елза. Нали мога да те наричам така?
- Разбира се. Благодаря много. - отвърнах. Стаята беше в бледо лилаво, с цветя по стените. Имаше голямо легло с много пухкави възглавници и завивки, бюро с лаптоп върху него, огромен гардероб, заемащ цялата стена и тоалетка.
- Харесва ли ти? - попита ме тя.
- Разбира се! Страхотна е! - отговорих. Бях изумена - за такава стая преди да ме осиновят можех само да мечтая.
- Виждам, че нямаш много дрехи, за това искаш ли утре да идем на пазар и да ти купим нещо? Не се притеснявай да казваш какво искаш, както виждаш сме заможни хора. Освен това, надявам се да станем приятелки, можеш да ми казваш всичко, но разбира се когато си готова, не искам да те притискам. - каза мило тя. Не бях срещала толкова приятен човек като нея, излъчващ такава топлота и сърдечност.
- Добре, много благодаря. - леко притеснено, но мило казах аз. Въпреки че се познавахме едва от няколко часа, чувствах тази жена като своя майка.
- Оставям те да се настаниш, а след като свършиш заповядай долу на вечеря. - продума Мария и слезе в кухнята.
Започнах да разглеждам стаята. Бях толкова щастлива, че най-накрая имам дом и семейство. Сега можех да се отдам на ученето, без да се притеснявам за подслона и храната си, да завърша и да се запиша в университета. Мечтите ми бяха на път да се сбъднат! Благодарях на Бог за семейството, което ми даде.
След като се преоблякох и подредих дрехите си в гардероба се запътих към дневната, от където миришеше много вкусно. Бях на първото стъпало, когато чух гласове. Марк се караше за нещо на Мария. Не разбрах за какво, но беше много груб - викаше в лицето и, а тя мълчеше и не смееше да продума. Той и се разкрещя и я удари. Бях съкрушена. Как посмя да удари тази нежна, безпомощна жена?! Как?! Исках да и помогна, но не знаех как. Просто стоях седнала на стълбите и наблюдавах.
Оказа се, че прекрасното на пръв поглед семейство не е такова, каквото изглежда.

Втора част е готова! Надявам се да ви харесва и да продължавате да четете! ✒