Коя съм аз?

Ново училище

Първият учебен ден! Най-после! Чаках този ден с такова вълнение, но и притеснение. Нямах търпение да видя новите си съученици. Надявах се да си намеря приятели. Страх ме беше да не съм отново същия аутсайдер, както преди. Все пак кой иска да е аутсайдер.
Събудих се преди всички и започнах да се приготвям. Исках да направя добро впечатление на съучениците си. На учителите също. За това трябваше да се облека прилично и модерно, но не разголено, все пак целта ми не бе да изглеждам като поредната курва, каквато не съм. Комбинирах новата си рокля с нежни бели пантофки тип балерина, модерно светлосиньо дънково яке и кафява кожена чантичка. Реших да съм със спусната коса, с леки къдрички. За първи път се гласях толкова, тъй като не съм от хората, които много държат на външния си вид. Като приключих слязох долу. Мария ме погледна и каза:
- Истинска мацка! Ще събереш погледите на момчетата, Елза! - засмяхме се. Дори Марк ми направи комплимент. Чувствах се красива. Не бях се чувствала така преди. Марк предложи да ме закара до училище и тръгнахме. По пътя имаше задръстване и закъснях за училище.
Когато стигнах в двора на училището нямаше никой. Влязох вътре и започнах да се лутам из коридорите в търсене на класната ми стая.
Изведнъж видях едно момиче и отидох при него.
- Здравей! Би ли ми казала къде е класната стая на 12В? - попитах.
- Малко си закъсняла, но нищо. Аз също съм 12В, последвай ме. - каза тя и аз тръгнах след нея. Влязохме в една стая.
- Йеее, Кейти, коя е мацката? - провикна се едно от момчетата.
- Тихо, Камерън. -каза нервно тя. - Всъщност, как се казваш? - попита и всички се втренчиха в мен.
- Е- Е- Елизабет. - притеснено и сричайки казах името си. Тогава всички ме поздравиха и се представиха. Изглеждаха готини, но едно от момчетата ми привлече погледа. Имаше прекрасни сини очи, леко разрошена коса и прекрасна усмивка. О Боже, та той имаше и тръпчинки! Най-голямата ми слабост. Краката ми умекнаха. Усмивката му ме стапяше.
- Елза, искаш ли да сядаме заедно? - попита Кейти. Може би това щеше да е моята бъдеща най-добра приятелка.
- Да, защо не. - с усмивка и отговорих. Звънецът би и часът започна.
- Здравейте ученици! Как прекарахте лятото? - попита г-жа Питърсън - учителката по история.
- Отлично, госпожо! - единодушно отвърнаха всички.
- О, нова съученичка ли имате? Как се казваш, млада госпожице? - попита ме госпожата.
- Елизабет.
- Какво прекрасно име! А къде си учила до сега? - попита ме отново мис Питърсън. Не исках да и отговарям, защото всички щяха да разберат, че съм отраснала в сиропиталище и щяха да ми се подиграват. За мое щастие в класната стая влезе директорката и повика г-жа Питърсън. Още със затварянето на вратата всички започнаха да шумят и да си приказват.
- Хей, Кейти, как се казва онова момче на последния чин? С тръпчинките. - попитах Кейти.
- О, това е Тейлър. Мило момче е, но не е от най-сериозните. Виждаш ли русокоската с черната рокля? Това е Трис. Тя му е бившата. Той я заряза, защото преспа с Джак. Той е от другия клас. Трис май още го харесва, но той не иска да се занимава с нея. - отговори Кейти. Само кимнах с глава.
- Да не си го харесала? - подсмихна се тя.
- Не.. ъъ.. готин е, ноо.. - неуверено отвърнах.
- Спокойно, момиче, няма да те издам. Можеш да ми имаш доверие. Аз също съм си харесала едно момче. Казва се Наш. Студент е. Много е готин, но едва ли ще се получи. - каза Кейти.
След часовете тръгнах към вкъщи. Вървях сама, докато не чух някой зад мен. Обърнах се и видях ...