Коя съм аз?

Нови вести

На другата сутрин се нагласих и слязох долу за закуска. Докато се наслаждавах на препечената си филийка и отпивах от освежаващия портокалов сок, на вратата се позвъня. Мария отиде да отвори и след няколко минути се върна с кутия в ръка.
- Елза, този колет е за теб. - каза тя и подаде кутията към мен.
- Но.. кой ми праща колет? - зачудено се запитах аз. Взех го и бавно започнах да го отварям. Вътре открих куп стари снимки и писмо, на което пишеше:
Здравей, Елизабет! Как си? Разбрах, че са те осиновили, честито! Надявам се новите ти родители да са добри и грижовни към теб. Предполагам, че се питаш от кого е това писмо, докато четеш. Нямам смелостта и възможността да ти отговоря и за това реших да ти пиша. Аз съм твоята майка, Елизабет. Навярно ме мразиш за това, което сторих с теб и за проваленото детство, но повярвай ми, да те оставя в сиропиталище бе нещото, което най-малко исках. Надявам се да имам възможност да ти обясня защо постъпих така и се надявам, че ще имаш желанието и силите да ме изслушаш. Очаквай и други писма от мен. Моля те само да не ги изхвърляш, без да ги прочетеш, въпреки че и да го сториш, ще те разбера.
С много обич: мама

Стоях няколко минути втренчена в изписания с мастило лист. Та аз имам майка? Исках да се запозная с нея. Да разбера причините, поради които ме е изоставила в сиропиталището. Но в същото време исках да накъсам писмото и да забравя за нея. Все пак не ме е потърсила почти 15 години, а сега изведнъж се е сетила, че има дъщеря. Обвинявах я за всичко, което преживях в приюта, но исках да ми обясни защо го е направила. Изведнъж гласът на Мария ме откъсна от мислите ми:
- От кого е, скъпа? - попита тя и ме погледна втренчено. Не исках да и кажа истината, за това и отговорих:
- От Кейти, нищо важно. - трябваше да я излъжа. Занесох кутията в стаята си, грабнах раницата и се затичах към вратата. Навън ме чакаше Тейлър. Щом ме видя ме хвана за ръката и попита:
- Къде се бавиш, Ели? Ще закъснеем!
- Не знаех, че си тук, Тейлър. Съжалявам. - отговорих и се сгуших в него. Но не спирах да мисля за писмото и за майка ми.
- Какво има, защо си умислена? - попита ме притеснено Тейлър.
- Нищо, спокойно. - отвърнах. Той ме целуна и ме притисна в обятията си.
- Можеш да ми кажеш всичко, нали знаеш? - каза той.
- Да. - продумах и се усмихнах.
След училище Кейти ме покани в дома си и аз на драго сърце приех - все пак щеше да разказва за взаимоотношенията си с Наш. Тя живееше с майка си в голям апартамент в центъра на града, но когато отидохме нея я нямаше.
- Супер, мама не си е вкъщи. Ще можем да говорим на спокойствие. - развселено каза Кейт.
- Хайде, разказвай, умирам от любопитство! - весело се изкикотих.
- Ами значии, вчера Наш ме видя и веднага дотърча при мен, носейки 2 чаши с мента. Първоначално мислех да не пия, за да не се изложа, но започнах да се поотпускам и чашите се редяха една след друга. С Наш си говорехме за какво ли не. Той наистина е страхотен! И тялото му е уникално! - каза и се ухили до уши.
- Давай нататък! - извиках.
- Докато си приказвахме той ме придърпа към себе си и ме целуна. Устните му бяха меки и топли. Беше уникално! Но после трябваше да си ходя.
- Супеер! - отвърнах.
- А как мина с Тейлър? Вече ходите ли? - попита ме Кейт. Аз и разказах всичко. След това си тръгнах.
По пътя към дома не спирах да мисля за майка ми, но се опитвах да я избия от главата си.

Част 9 е готова. Как мислите, че ще се развият събитията? Надявам се тази история да ви харесва. Давайте мнения в коментарите!