Коя съм аз?

Нови постъпки (pt1)

Намирам се в затвора, чакайки да се видя с майка си. До последно се чудех да дойда ли, но накрая реших, че нямам какво да губя и трябва да узная истината. Доста неща се случиха от неделя до сега - открих нов приятел, скарах се с Кейти, запознах се с ново момиче. Но нека се върна в началото.
Неделя сутринта. Закусвахме заедно с Тейлър в кухнята и си приказвахме. Изведнъж чухме викове от горния етаж. На бегом се качихме горе и влязохме в стаята, където бяха Наш и Кейтлин. Тя му се смееше в лицето и му говореше: "Да не би да реши, че сме двойка? Никога не бих тръгнала с теб! Исках те само за една нощ! И си я получих! Забрави ме! "
Какво и ставаше? До скоро ми говореше, че много го харесва, а го заряза така? Мърша! Не знам как изобщо сме били приятелки.
След тези думи тя си събра багажа и си замина, а Наш стоеше на леглото с наведена глава. Поиска да го оставим сам, за това излязохме от стаята. След половин час реших да му занеса закуска и да видя как е. Когато влязох в стаята, той както преди стоеше на леглото. Сълзи се стичаха по бузите му. Аз отидох при него и се опитах да го успокоя. Беше съкрушен. Прегърнах го, но той не спираше да плаче. Не бях виждала мъж да плаче така до сега. Направих нещо напълно неочаквано - наведох се и го целунах. Не го исках, но се случи. Точно в този момент Тейлър беше на вратата и видя всичко. Ядоса се и си тръгна. Какво направих? Ох, каква бъркотия забърках. Защо го целунах? Та аз обичам Тейлър! Не можех да си отговоря на този въпрос. Сякаш нещо ме подтикна да го направя, а аз не можех да го спра. Наш се отдръпна.
- Ъм.. извинявай.. не знам защо го направих.. - едва промълвих. Умирах от срам. Едва го познавах, а се изложих тотално пред него. Той се приближи към мен и също ме целуна. Не можах да се сдържа и му отвърнах. Целувката се задълбочи. Той опипваше бедрата ми, а сочните му устни оставяха мокри следи по моите. Изведнъж се осъзнах, избутах го и станах.
- Аз обичам гаджето си! - извиках и оправих дрехите си.
- Добре. Съжалявам, не знам какво ми става. Просто искам някак да се успокоя и да забравя Кейтлин. Моля прости ми. - каза той и наведе глава.
- Няма нищо. Нека забравим за случилото се. - продумах и се усмихнах. След това слязох, почистих навсякъде и излязох, а Наш ме последва. Разделихме се и аз тръгнах към пейката в парка - любимото ни място с Тейлър. Трябваше да му се извиня някак. Знаех, че е там.
Видях го и се затичах към него. Той плачеше. Когато ме видя се отдръпна и погледна надолу. Аз го прегърнах и със сълзи на очи започнах да му се извинявам и да му казвам колко много го обичам. Близо час стояхме на пейката. Не спирах да го умолявам да ми прости. Чувствах се ужасно. Нараних момчето, което най-много обичах. Изведнъж той се обърна, прегърна ме и продума:
- Прощавам ти, защото те обичам! Но още веднъж видя ли те с онзи, няма да го видиш жив повече. - каза той. Каква ревност само! Въпреки заплахата му бях щастлива, че се сдобрихме. Той ме целуна и останахме дълго така.

Ето я и 12 част. Какво мислите? Съжалявам, че скоро не съм публикувала, но нямам много време. Тази част стана малко объркана, но дано все пак ви хареса! ✒