Коя съм аз?

Нови емоции

Събудих се в болница. Бях сама в стая. Стените бяха бели и скучни. Имаше 2 легла с шкафчета, мивка и телевизор. Оглеждайки внимателно навсякъде забелязах, че в стаята имаше някой. Опитах се да го фокусирам и видях, че това беше Мария.
- О, скъпа моя, как си? - затича се притеснено и седна до мен. Не можах да изрека нищо. Просто стоях и я гледах. Не можех да превъзмогна шока от случилото се. И не можех да си го обясня. Въпреки че спомените ми бяха мътни, сцената от снощи постоянно беше пред очите ми.
- Ехо, чуваш ли ме? - отново попита тя. Бях неадекватна. Гореща сълза се стече по бузата ми. Не можех да го преживея. Мария, виждайки сълзата и тъгата в очите ми, ме прегърна и дълго време остана така.

Минаха 2 седмици, в които не ходех на училище. По цял ден стоях и се взирах в една точка. Преживявах ужасът отново и отново. Болката не спираше. Плачех постоянно. Не знаех как да спра всичко това. Измъчвах се всеки ден. Исках всичко да свърши. Дори през ума ми минаваха начини за самоубийство. Но нямах смелост да сложа край на живота си.
Един ден, на път за тоалетната чух как Марк и Мария си говореха.
- Това момиче е напълно неадекватно. Каквото и да правим не се оправя. Може би трябва да я заведем на психолог. Или да я върнем обратно в сиропиталището. Ако си я вземат. - каза Марк. Последните две изречения ме довършиха. След ужаса, който преживях, вместо да получа морална подкрепа, той искаше да се отърве от мен? Бях един проблем и начина да бъде разрешен бе да ме върнат в приюта. Явно в този дом бях нежелана. Както и навсякъде другаде. Но думите на Мария ме успокоиха:
- Ти луд ли си? Та тя преживя най-големия ужас в живота си, а ти искаш да се отървеш от нея?! Марк, не съм го очаквала от теб! Аз съм привързана към Елизабет и няма да позволя да го направиш!
- Но, Мария, нямах това предвид. Ох, объркан съм. Как бихме могли да и помогнем? Може би психологът е най-доброто решение. - каза Марк. Не исках да слушам нататък и се върнах в стаята си. Реших да прелистя учебниците и да видя какво трябва да уча, тъй като бях на училище на следващия ден. Трябваше вече да се съвзема, все пак ме чакаха изпити.
Е, дойде понеделник. Най-омразния ден на всеки човек. Не исках да стъпвам в училище. Ами ако всички знаеха за случилото се? Ще трябва да вървя с наведена глава до края на годината, та дори и по червения килим на абитуриентския си бал. Чудесно. По-добре няма накъде.
В училище съм. О, Боже, този май ме зяпа. Дали знае? Охх, Елизабет, не бъди параноичка, съвземи се. Влязох в класната стая. Сърцето ми бумтеше от притеснение каква ще е реакцията на съучениците ми. О, ами Тейлър? Бях напълно забравила за него. Но след случилото се не знам дали бих погледнала мъж отново.
- Елзаа, къде беше до сега, момиче? Къде се губиш? Болна ли беше какво стана? - попита ме Кейти и ме връхлетя. Явно не знаеше, явно никой не знаеше за случилото се. Това ме успокои.
- Бях малко болна, сега съм добре. - отвърнах и се усмихнах.
- Ели, как си? - попита ме Тейлър. Тезисини очи. И тези дълбоки тръпчинки. Това налудничаво чувство се върна.
- Добре, благодаря. - продумах и го погледнах.
- Надявам се да си оздравяла, за това искаш ли довечера да дойдеш с мен на един купон? - каза Тейлър и ме погледна. Не ми беше до купони точно тогава. Но нали Тейлър щеше да бъде там. Дори и да се навиех, как щях да убедя Мария и Марк? Седях и се чудех какво да отговоря.
- Ами, ще си помисля. - промълвих.
- Хайде де, моля те! - помоли той. Кейти също се присъедини.
- Е, добре, може и да дойда за малко. - продумах аз несигурно. Тейлър и Кейти се зарадваха и ме прегърнаха.
На път за дома, докато вървяхме с Кейт, тя ме спря и въодушевено прошепна:
- Ето го Наш. Не е ли страхотен?
- Не е лош. - казах.
- Здравей Кейт! Ще идваш ли на купона довечера? - извика Наш. Кейти кимна и продължихме. Когато се прибрах притеснено попитах Мария за купона и тя неочаквано бързо се съгласи:
- Разбира се, че може. Тъкмо ще се разведриш.
Развеселена се качих в стаята си и започнах да се приготвям.
Точно преди да тръгна се позвъня на вратата. Слязох, отворих и видях....

Дано ви хареса! Съжалявам, че се забавих!