Коя съм аз?

Нови проблеми

Започваше да се стъмва, а дъжда не спираше. Трябваше да се прибирам. Реших да тръгна въпреки лошото време, защото бях сигурна, че Мария вече се притесняваше за мен.
- Тейлър, беше ми приятно да си говорим, но трябва да тръгвам. Имаш ли чадър? - попитах и станах от дивана.
- Да, имам. Сигурна ли си, че не искаш да изчакаш още малко? Навън вали силно. - каза Тейлър.
- Не мога, време е да тръгвам. Благодаря, че ме приюти. - отвърнах и се засмях.
- Няма защо. Ето ти чадър. Пази се. - продума Тейлър и също се усмихна. - Оу, ето ти дрехите ти. Едва ли са сухи, за това върви с тези. После ще ми ги върнеш.
- Благодаря. Чао! - казах и го целунах по бузата. Излязох от апартамента и тръгнах по стълбите.
Вървях сама по тъмните улички, а дъжда се засилваше все повече. Уличните лампи не светеха, а слънцето беше вече залязло. Страхът в душата ми нарастваше. Нямах търпение да се прибера вкъщи. Бях по-изплашена от всякога.
Изведнъж пред мен изскочи някакъв мъж. Дъха ми секна.
- Ейй, сексии, накъде отиваш? - очевидно беше пиян. Не знаех какво да правя. Опитах се да избягам, но той ме хвана за ръката и ме притисна до стената на близката кооперация. Започнах да мятам ръце и да ритам, опитвайки се да се изплъзна, но без успех. Бях приклещена в ъгъла, безпомощна и изплашена. Той разкопча панталона си и го събу. Знаех какво щеше да се случи с мен. Размятах юмруци в различни посоки и крещях за помощ, но никой не се отзова. Усетих ужасна остра болка. Бях изнасилена.. на пътя.. Изродът, доволен от извършеното, вдигна панталона си и го закопча, а аз просто се свлякох на земята.. обезчестена.. не чувствах нищо.. Сълзи се стичаха по бузите ми и капеха на студения цимент, както капеха дъждовните капки. Нямах сили да се надигна и за това избрах да остана на земята. Исках да умра. Исках Марк и Мария да не се бяха появявали. Съжалявах за всичко. Дори, че съм се родила. Ами ако не бях оставала у Тейлър? Ами ако бях минала от друга улица? Толкова много пъти повтарях това "ако". Но всичко беше вече свършило. Отнемането на девствеността ми по този зверски начин беше факт. Бях безсилна да се боря. За това напълно се отпуснах и заспах с надеждата, че повече няма да се събудя..

Ето я и шеста част. Стана малко къса, извинявам се за което, но исках да отделя изнасилването в една. Е, как ви се струва? Моля кажете мнението си в коментарите, за да знам харесва ли ви това, което пиша. ✒