Коя съм аз?

Нови беди

Облякох се набързо и се затичах към входната врата, за да видя кой е. С трепереща ръка хванах дръжката и отворих. На вратата имаше двама полицаи. Стъписах се. Не можех да помръдна, нито да продумам от притеснение. Просто вперих погледа си в двамата служители на реда и нетърпеливо зачаках да чуя защо са тук. Единият от тях продума:
- Добър вечер! Извинете за късния час, но получихме оплакване от ваш съсед, че вдигате твърде много шум. Но сега до колкото виждам всичко е наред.
- Също така има и едно писмо за вас. Беше пред вратата, заповядайте! - каза другия полицай и подаде кафеникав измачкан плик към мен. Аз го взех и изпратих полицаите до входната врата. След това се качих в стаята, като се чудех защо съседите бяха викнали полиция, без да сме вдигали шум. Но звуците, идващ от стаята, в която бяха Наш и Кейти, ме откъсна от мислите ми. Чуваше се музика - ето защо е имало оплакване. Как не го бях чула до сега. Почуках, отворих вратата и що да видя - двамата бяха надули тонколоните и се ч*каха (с извинение) на леглото. Аз набързо притичах, спрях музиката и изключих тонколоните. След това излязох и затворих вратата, без дори да ме забележат. В коридора ехтяха стенанията на Кеѝти - толкова ме дразнеше това момиче. Да, и аз преспах с Тейлър, но не бяхме чак толкова шумни. Исках да вляза в стаята и да я изгоня на момента, но се сдържах. Оставих плика на шкафчето в коридора и влязох в стаята при Тейлър. Легнах до него и се сгуших в горещото му тяло. Той започна да ме целува нежно и да гали косата ми. Явно след бурния секс се беше успокоил. Изведнъж ме попита:
- Ели, обичаш ли ме?
- Разбира се, Тейлър. До луната и обратно❤. - отговорих.
- И аз те обичам, любима. Обичам те толкова много, че бих свалил звездите за теб! - каза той. Обожавах този романтичен и мил Тейлър. Но в същото време обичах и онова животно в него, което опознах тази нощ.
На сутринта станах преди всички и слязох долу, за да направя палачинки. След като приготвих достатъчно за всички наредих масата и се качих в стаята си, за да събудя Тейлър. Минавайки през коридора забелязах писмото от вчера и реших да го прочета - все пак всички спяха и нямаше от какво да се притеснявам. Отворих плика, извадих изписания лист и започнах да чета. Писмото гласеше:
Скъпа Елизабет, здравей! Предполагам се досещаш кой ти пише. Как си? Как върви училището? Ако знаеш само колко ми липсваш! Бих искала да се видим. Надявам се и ти да искаш. Това, което ще разбереш за мен от това писмо със сигурност ще те уплаши, но те моля да не ме съдиш прибързано, без да съм ти обяснила всичко. От 14 години съм в затвора - откакто ти бе оставена в сиропиталището. Всяка сряда има свиждане, така че се надявам скоро да събереш сили и да дойдеш, за да имам възможността да ти обясня всичко.
С обич: мама

Четеейки, усетих ръка върху рамото си и рязко се обърнах. Беше Тейлър.
- Мисля, че трябва да поговорим. Можеш да ми кажеш всичко. - продума той. Разбрах, че повече няма как да крия от него и реших да му разкажа всичко - за сиропиталището, за майка ми и за приемните ми родители.
След дълъгият разговор, изпълнен с много сълзи, но и утешителни прегръдки, почувствах Тейлър още по-близък. Той ме разбираше както никой друг. Разбрах, че мога да му имам пълно доверие. И го заобичах още повече..

Как ви се струва тази глава? Дали Елизабет ще събере сили и ще отиде при майка си? Продължавайте да четете и ще разберете. ✒