Коя съм аз?

pt2

След случилото се с Тейлър и Наш реших да се концентрирам върху по-важните неща - свиждането в затвора. Чаках с нетърпение да се видя с нея, но и се притеснявах от това, което щях да чуя.
С Наш започнахме да се сближаваме - той може да бъде много добър приятел. За жалост само си пишехме, без да се виждаме, защото ако Тейлър ни видеше щеше да побеснее. Разбирам го - ревност.. Един път трябваше да се видя с Наш за бързо и той ни хвана и се разсърди, но за да се сдобрим реших да го изненадам като му ида на гости.
Беше вечер и аз минах през магазина, за да купя храна. Взех пица, пуканки, сокове и презерватив.. за всеки случай.. Щом стигнах почуках на вратата и той ми отвори. Изглеждаше раздразнен от посещението ми, но аз се хвърлих на врата му, опитвайки се да стопя ледовете. Защо се сърдеше толкова заради простотии? Гледахме романтичен филм и хапвахме пуканки, когато той се приближи към мен и ме целуна. Явно му беше минало. Първо го отблъснах и не отвърнах на целувката, но после не можах да издържа и го целунах. Той хапеше устните ми, а после слезе надолу и зацелува врата и гърдите ми. Прокара ръката си под дънките ми и започна да ме опипва. Не можех да го спра - чувството бе уникално. Прехапвах устните си от удоволствие, а той, виждайки това, продължаваше все по-силно. Аз изпъшках, а той изкара ръката си и съблече блузата ми, без да прекъсва целувката. Бях останала само по бельо, когато той спря и ме погледна.
- Хайде, изчукай ме! - прошепнах аз, а той събу дънките и боксерките си и се приготви.
След уникалния секс лежахме на дивана и се прегръщахме.
- Наш може ли така? - заядливо попита той.
- Тейлър, стига, между нас не е имало нищо! Обичам теб, знаеш го! - ядосано отговорих аз и се обърнах с гръб към него. Той целуна нежно врата ми и прокара ръката си по дупето ми.
- Стигаа..! Стига ти толкова! - казах аз и се засмях.
- Винаги може и още, скъпа! - каза той. Двамата се засмяхме, а след това аз станах и тръгнах към коридора - беше време да си ходя.
- Утре ще идеш при майка си, нали? - попита той.
- Да. - отговорих несигурно.
- Да дойда ли с теб? - последва друг въпрос.
- Не, трябва да ида сама. - категорично отсякох и излязох през вратата.
По пътя срещнах Наш. Беше с доста красиво момиче - явно бе оставил зад гърба си случилото се с Кейти.
- Хей, Елза, това е Мишел - приятелката ми. - каза той.
- Приятно ми е да се запознаем, Мишел. Аз съм Елизабет. - поздравих и подадох ръка.
- На мен също ми е приятно! - каза тя с тънкото си гласче. Фигурата и бе стройна, имаше дълги, слаби крака и страхотен задник. Личеше си, че тренира. Бях щастлива, че Наш е намерил ново момиче, но се надявах тя да не го нарани. Мишел изглеждаше доста мила и добра, така че не очаквах нещо лошо от нея.
След срещата се запътих право към дома, където ме чакаше Мария. С нея доста се бяхме отдалечили. Аз бях предимно навън и рядко се засичахме. Пък и след писмата на майка ми сякаш бе останала на заден план. Въпреки че рядко си бях вкъщи, забелязах, че двамата ми осиновители се държат много мило един към друг. Сякаш искрата на тяхната любов отново е пламнала. Радвах се за тях - заслужаваха щастието, което преди бе изчезнало.
Всичко в живота ми малко по малко се нареждаше. Оставаше само да се видя с майка ми.

Ето я и следващата глава. Стана малко безинтересна (както и предишната), но сякаш изгубих вдъхновение. Дано все пак ви хареса! ✒