Война

Аз нормална?Разбира, се че не!

Да ви се представя.Името ми е Ленисия.Обикновенно момиче,без никакви специални способности,като летене или превръщане на жаба в карсив принц.Е,не че не ми се ще!На 16 години съм от Русия.Майка ми е българка ,а баща ми руснак.Доста време живях в Русия,до 11 годишна възраст.След това решихме да се преместим в България.Беше ми трудно да се интегрирам първоначално в училище,защото не бях научила българския много добре,но вече свикнах.Имам си само две приятелки.Две,но истински.Останалите са само за излизане.Не мога да споделям с тях нищо.Но на Моника и Радост дори най-голямата глупост мога да кажа.Спомням си когато в едно междучасие бях седнала тихичко на чина и четях книга.Тогава те дойдоха и разговора протече по следния начин:
-Хей Анабет!(Моника)
-Аааааа здрасти.
-Как си?
-Ами добре.
-И ние също мерси,че пита!-тогава ги изгледах леко накриво и Моника каза:
-Ние само се шегуваме.
-Ами добре.-(четях по израженията им,че ме мислят за много смотана и реших въпреки всичко да задам един може би тъп,но касаещ ме въпрос)
-А защо ме наричате Анабет?
-Защото приличаш на нея!
-Не е вярно,тя няма нито коса,нито очи като моите.
-Ти си чела Пърси Джаксън?
-Ами бях запалена по едно време по тях.
-Ооооооо Радост тя е наш човек!
-Ама разбира се
И така лека по лека се сприятелихме.Сега те са едни лудетини,каквито бяха и преди де,а аз съм си луда по свой начин.Те имат цветни коси, а аз татуировка на знак безкрайност на дясното си рамо.Знам,знам какво ще кажете ,,16,а какви неща върши",,това не се маха малко момиченце нали знаеш?".За мен този знак значи много и го обмислях от както бях на 14.С този знак е свързана една история за която не е времето да говорим.Та,гадже?Не!В никакъв случай.Още проблеми?Не мерси!Интереси?Книги-фантастика,ужаси,романитка,всичко,но не и криминалистика.Тренирам волейбол,а понякога даже и тенис,но не съм се пристрастила към нито едно от двете.Музика?Рок,метъл,поп,също обичам да слушам и съвременните руски парчета.Това съм аз.Живота ми е като всеки друг училище, домашни,приятели и да.

Решихме с Моника и Радост да излезем и да отидем в мола за да изгледаме един смешен филм.През цялото време се смяхме,а хората все ни правеха забележки.На излизане казах:
-А сега на къде?
-Палавницееееее
-Какво?Защо ме наричаш така?
-Онзи не спря да те гледа!
-Кой?
-Не се прави на ударена!
-Ама аз наистина не знам за кой говориш!
-А ето го!-бяхме пред киното и от там излезе момче с кафяви очи,коса и много бледа кожа.Да ви кажа беше малко по-висок от мен,но не много.Той ме погледна и в един момент ,стана нещо странно.Усетих болка в него,също и радост и страст,уплаха.Беше странно усещане.И не знаех какво означава.Той се приближи към нас с неговата група приятели
-Здравейте момичета!Името ми е........-името му е Ясен,но от къде го знам,като не го познавам?
-Името ми е Ясен-стига бе!Не знаех!
-Здрасти аз съм Радост,това Моника,а това е кажи си името бе моме!
-Ленисия.-изражението му беше без емоция,но усещах вълнение в него.От какво?
-Това са Боби и Явор.
-Приятно ни е да се запознаем.
-На колко сте?
-Монииииии стига,че не виждаш ли че се притесниха.
-Абе я ме остави,то тва е най-важното!
-Ххахаха ами ние сме на 16.Вие?
-И ние.-аз нищо не казвах,бях леко в шок.........от всичко.
-Искате ли да се разходим?
-Не!Заети сме.-отсякох аз,само това ми липсваше момчета.
-А поне профилите ви в фейсбук може ли да си разменим?
-Не,за Моника и Радост ако искат.
-Окей.-а чакай малко само едно ,,окей"?Ама какво очаквах?Но усетих в него разочарование.А сега ми е по-добре.Чакай,какво?
-Хайде моме!
-Абе защо ги отряза?Не ги ли видя колко са готини ,а Боби!
-На мен ми хареса повече Явор
-Така разбрахме се за теб Мони е Боби,а за теб Радост е Явор.Щом искате си се виждайте с тях,но без мен!
-Има ти нещо.
-Не,просто не искам гадже и проблеми.
-Не говоря за това.Държа се странно до като говорихме с тях,обикновенно би се избъзикала с тях,дори да е с нещо малко,а ти направи точно обратното.-за първи път почувствах,че единственият човек на които мога да се доверя в този момент е майка ми,така и направих.Прибрах се.Разказах й всичко.Тя ме погледна и пак онова чувство,усетих тревожност в нея.
-Време е да разбереш истината.