Война

Живота (прекрасен и лош едновременно)

Дим се разнесе в стаята ми.Задушавах се.Затичах се към вратата, но беше заключена. Отидох към прозореца и започнах да викам за помощ , но всички бяха достатъчно паникьосани да не ми обърнат внимание.Появи се огън на прозореца ми.За щастие се отдръпнах назад навреме. Затичах се към банята , но точно в този момент тя пламна.Отидох към вратата и започнах да удрям с всички сили и да крещя.Направих няколко жалки опита да я разбия, но не се получи.Започнах да се оглеждам около стаята дали има нещо с което мога да я разбия.Димът вече беше достигнал до белите ми дробове.Кашлях, задушавах се.Зрението ми беше замъглено, силите ми не действаха, но тук нямаше да приключи всичко! Нямаше да умра по такъв прост начин! Нямаше да умра без да съм спасила приятелите си, без да съм научила истината за рода си, без да съм разбрала съдбата на народа, без да съм казала на мама, че я обичам и без да съм вкусила новият сладолед с вкус на шоколад и орехи.НЯМАШЕ ДА СЕ ПРЕДАМ! Напрегнах цялото си тяло, разтрих очите си и внезапно зърнах една обувалка за обувки.Грабнах я и започнах да откъртвам вратата.Не можех! Не можех да се измъкна от този огнен капан!Чувствах се безсилна. Ядосан се, бях бясна.Вложих цялата си сила и видях как покрай обувалката се прокрадна синя светлина.В същия момент се изкърти вратата. Коридорът беше целият в пламъци.Нямаше хора.Започнах да бягам.Но чух нещо слизайки по стълбите.Беше детски глас.Викаше за помощ.И идваше от горния етаж.Без да се замислям хукнах по стълбите.В другият край на коридора видях отворена врата и от там идваше гласа.Спънах се на три пъти и получих изгаряния по краката и колкото и ме болеше би била несравнима болката от това да оставих едно невинно дете да умре.Вече бях пред вратата.Тя беше препречена с греда пламнала в огън.Свалих блузата си и останах по потник , но не ми пукаше Започнах да потулвам огъня.
-Не се бой всичко ще е наред!-детето беше малко момиченце с плитчици и червени бузи, които бяха пламнали в горещи сълзи.Потулих огъня , наведох се и отидох към нея, като избягвах контакт с огъня, но вече усещах множеството изгаряния по тялото ми.Чудех се дали за момиченцето съм била ужасяваща гледка.Грабнах я на ръце и усетих как при допира ми с нейната кожа ме пронизва ужасяваща болка, но не изкрещях, не трябваше да загубвам самообладание. Наведох се отново под гредата и се затичах.
-Миличка не се бой ще те измъкна от тук.Всичко ще е наред!-сякаш по - скоро исках да убедя себе си от колкото нея.Продължавах да се задушавам, продължавах с всяка изминалата крачка да получавам изгаряния.Най-сетне стигнахме до изхода.Точно в този момент се спънах на прага, но някак си успях да пусна детето невредимо от прегръдките си.Но нямах сили да продължа.Не можех.Така ли щях да умра? Обградена от пламъци? Ха, каква шега! Започнах да се смея.Просто, защото беше единственото нещо, което можех да направя в предсмъртния си час.Чух глас, глас на момче.Затворих очи.

Бях си вкъщи.Мама готвеше , татко четеше вестник, навън беше слънчево , а аз лежах на дивана в хола.Бях си у дома.Всичко е било сън!
-Мамо!
-Миличка! Какво има?
-Трябва да ти разкажа за съня!
-Мила звъни се, моля те отвори вратата.
-Веднага!-и познайте кой бяха дошли.Да познахте Моника и Радост.
-Айде моме излизаме!
-Ама точно сега ли?
-Е нали се уговорихме още вчера.-Явно сънят ми е бил толкова дълбок, че съм забравила.Но толкова ми се искаше да разкажа за съня на мама!И все пак се преоблякох с типичните за мен черни прилепнали дънки и бял широк потник.
Отидохме до обичайното кафене.Говорихме си, пихме портокалов сок и накрая решихме са се разделим.Усещах празнота, сякаш всичко беше прекалено розово за вкуса ми.Всички се държаха твърде мило...........Внезапно се сблъсках с ъъъъъъх Елисавета.Ще ви го кажа с шест думи -човека, които най - много ме мрази.
-Хейййййй Лен! Как си?-Добре това беше още по - странно.
-Какво искаш? Хайде пускай капана и да се свършва по - бързо с унижението.
-За какво говориш?
-О моля ти се не се прави!
-Не знам за какво говориш, но аз бързам муцка, така че чао!-това беше повече от странно.Прибрах се.Баща ми работеше на компютъра, а майка ми слагаше масата.
-Здравей миличка!
-Здрасти!
-Как мина?
-Всички бяха много мили.
-Интересно.
-Татко, може ли утре да отида отново с Моника и Радост на кино.
-Да разбира се!-Не!Баща ми никога не отговаря така, винаги ме разпитва.Нещо там не беше наред.Аз не се бях събудила от съня, а аз бях потънала в него! Трябваше да се събудя! Започнах да се щипя, но нищо не се получаваше. Спомних си, спомних си за Макс и компания, за Москва, за всичко.Без да му мисля излезнах навън и започнах да ти тичам,да тичам към онази поляна.На поляната където започна всичко.След около половин часово тичане стигнах.Беше си все същата.Широка и пъстра.Разгневих не на някой, а на себе си.За това, че сега съм в това положение, че не успях да защита никого в пожара, освен онова малко момиченце, което не успях да изведа докрай.Надигнах се нагоре.Крещях. Чувствах.Край.

Здравейте хораааааа!!!!!! Доста къса глава се оказа, но следващата ще гледам да е по - дълга! Какво си мислите, че ще стане?

ПС:Имали фенове на Teen Wolf?Тази песен е поздрав за всички фенове на сериала , както и читатели на историята ми.Страхотна песен!