Война

Истината

Светлина прониза очите ми.Всичко ме болеше.Започна все повече да ми се изяснява зрението.Бях в болнична стая.Погледнах ръцете си.Бяха с множество изгаряния.Влезе сестра.
При погледа й усетих удивлението от това , че съм жива.Тя се разплака.Не знаех какво да й кажа.
-В -в вие как сте?
-Ами всичко ме боли.
-Само това?
-Да предполагам.-още повече сълзи рухнаха по лицето й.Излезе.
След пет минути се почука на вратата.Беше Макс.Знаех го.
-Да.-наистина беше той.Изглеждаше изтощен и отслабнал.За първи път виждах да показва определено чувство.Плачеше и се усмихваше.
-Ти си добре.-приближи се до мен и ме целуна по челото.Беше странно.Той ми е може би най-добрият ми приятел, но...........онова чувство не го допускам до сърцето си.До известна степен след Ясен да се обвържа с някого за мен е проява на слабост. Не исках никой да се добере до сърцето ми отново и да го счупи на ситни парченца.Сега осъзнавам, че в обятията на Ясен се чувствах слаба.
Реших първа да проговоря
-От колко време съм тук?
-От три дни
-Какво? Мислех, че е минал само един.Сънувах, че си бях у дома и всичко беше както преди, и не съществуваше нищо от това тук. Чувствах една празнина.
-Ясно.Докторите не ни даваха надежда. Казаха ни, че имаш 20% изгаряния по трета степен.Отделно, че си се задушила с отровен дим, които те кара да живееш в свят, в които всичко е розово.
-Да точно така беше.
-А как се измъкна?-Разказах му всичко и с най - малкия детайл.
-Ти си силна.-Не го вярвах.
-Не съм.Дори не знам какво стана с момиченцето.
-Тя е добре, а ти се превърна в идеал на хората за героизма

-Така ли?
-Да.Сега спечели доверието на хората.Браво на теб!
-Просто направих всичко по - силите си.
-Ти мина пределите на силите си.
-Чакай! Когато се опитвах с обувалката да откъртя вратата се пробягна синя светлина и врата се стовари.-по изражението му личеше , че знае за какво става дума.
-Почивай си това е важното и не казвай на никого за това.Ясен ли съм?-каза го със смразяващ тон от които обаче не ме беше страх
-Не! Ще ми кажеш истината!
-Май наистина е трудно да се спори с теб.Все още си твърде слаба.
-Не съм!-при изричането на тези думи, една от вазите автоматично се насочи към Макс и се разби в главата му.Алена кръв започна да се шири по плочките, а той бавно започна да се свлича.
-О Макс! Толкова много съжелявам! Не исках! Не знам как стана!
-Н-н-не казвай на никого, че ти си го направила.
-Но аз - в този миг влезе една сестра.
-Какво стана?-тъкмо бях тръгнала да се обяснявам, когато Макс каза:
-В шок е.Дайте й успокоително.
-Господине , първо трябва да се погрижим за раната Ви.Може да се получи инфекция.
-Казах да и дадете успокоително - процеди през зъби.
-Добре.-Не се съпротивлявах тъй като бях в шок от случилото се.Легнах на болничното легло , а сестрата заби много внимателно спринцовка в една от многобройните вени на ръката ми.Гледах с неразбиращ поглед към Макс докато лека по лека не започна да ме унася проклетото лекарство.Какво стана с мен?

2 часа по-късно.
Отворих очи и виждайки превързаната глава на Макс. Потръпнах. Надявах се да не го е забелязал.
-Как си?
-Ти мен питаш?
-Не се тревожи за мен, раните ми
лесно ще зарастнат.
-Макс, омръзна ми от лъжи реплика като ,, Не се тревожи",,Много си слаба, Почивай си", не мислиш ли че е време да науча истината?
-Истината може да те срине, но и не мога дори да искам да я пазя в тайна.Единственото, което мога да направя е да ти я кажа .-за момент се разколебах дали исках да я науча, но не понасях да живея в неведение.-казвай.
-Да започнем от факта, че баща ти..........не е истинският ти баща.Когато майка ти била още в гимназията се запознала с новодошлото момче Кесар.Той бил много привлекателен, идвал от бедно семейство, но въпреки това бил достатъчно интелигентен да впечатли майка ти.Знанията му по философия били зашеметяващи, а химията била стихията му. На майката ти се отдавала математиката и физиката.Започнали да си помагат взаимно.Станали много добри приятели.Тя знаела, че той е осъзнат, но не предполагала, че може да е магьосник.Но това не го правел лош.Скоро се надигнала и искрата между тях.Любовта им била пламенна, чиста, вечна.............
Двамата разкрили помежду си какви са всъщност.Майка ти вълшебник, а баща ти магьосник.Каква е разликата? Вълшебниците помагали за прогреса на селата и градовете на осъзнатите,както и раздаването на справедливост , а магьосниците творили лекове за предотвратяване на болести, както и проявата на природни бедствия.
Встъпили в Руския университет по физика и биохимия двамата започнали да градят бъдеще на базата на собствения си труд.Но баща ти бил обсебен от химията.Искал на земята да е същински рай.Всичко да е перфектно. Да няма зло, а само Добро. Една от идеите му е била да отвори портал към друго измерение.Смятал,че там ще може човечеството да се пренесе и да живее един много по-добър живот.
Но така излагал всеки един човек на опасност.Представил идеята пред съвета в Москва и те не я одобрили.Нахока ли го че се занимава с глупости .Бил съкрушен.Майка ти била до него. Искал да бъде запомнен в историята с нещо значимо.Тогава решил, че ако е от страната на лошите ще може да си го позволи.Майка ти тогава била вече бременна с теб и знаела, че трябва да се отдалечи от него.Искал да я вземе със себе си, но тя изчезнала безследно.Тогава Кесар се прочул, като първия магьосник присэденил се към лошите.А майка ти се омъжила за един колега и най-добър приятел.Ти си наследила магьосническите умения на баща ти и намерили те ще те иска мъртва.

Здравейте от доста време не бях качвала нова глава и съжелявам.
Имам и друга история ,, Изборът", ако искате може да хвърлите едно око и на нея! Приятен ден!