Война

Той

1 седмица по-късно
Приятели сме с Ясен едва от една седмица,а го чувствам,като човек,които познавам от цял живот.Все още не мога да си отговоря на въпроса на онова,което видях в очите му ,,Аз съм като теб".Не мога и да го попитам,защото ще разбере.А имам ли му доверие?Не.Все още не.
Отивахме с Ясен се видим с Явор,Боби,Моника и Радост.Тези две лудетини са си ги харесали!
Срещнахме се в кварталното кафене.Мястото не е притенциозно и е подходящо за групови събирания,срещи т.н. Вървяхме още с Ясен когато той ме попита:
-Всичко наред ли е?
-Да,нищо ми няма.
-Искаш ли нещо да ме попиташ?
-Не,няма за какво.-имам ли чувството или наистина ми чете мислите?Тъкмо пристигнахме.Там ни чакаха Мони и компания.Отново ухилени до уши ми казаха:
-Ооооооо как сте?
-Ами добре сме,как да сме.-срещата протече нормално,пихме кафе,хапнахме торта и си бъбрихме.С Ясен бяхме направили план за края на вечерта.Да завлечем с нас Радост и Явор и да оставим Моника и Боби насаме.От там ние с Ясен уж сме имали работа.Плана беше тъп,сякаш нямаше да се досетят,но важно беше да проработи.Така и стана.От там ние с Ясен решихме да отидем на кино,тъй като беше едва 19:00 и можехме да хванем някоя нощна прожекция на филм.Избрахме си ,,Дивергенти".И двамата харесвахме фантастика и бяхме чели книгите.Книгата разбира се беше по-хубава от филма.:
-Хареса ли ти?
-Да,беше точно по книгата и всичко беше страхотно!
-И аз така мисля!-в един момент и двамата се погледнахме в очите и този път усетих чувство,което ми беше непонятно.Но в очите му пишеше ,,Страхотна си!",този път бях сигурна в това.Дали това чувство се нарича любов?Все още не знам.Но усетих,че бузите са ми пламнали.А той ми се усмихна сякаш знаеше,че съм му прочела мислите.Дали?Вече няколко пъти си задавах този въпрос и логиката сочеше на там,че той е като мен!Но не можех да му го кажа.Трябваше да го оставя той сам да си признае.Стана ми леко неловко и реших да кажа:
-Хайде да тръгваме.
-Както кажеш.-вече беше време да се разделяме когато той ми каза:
-Ще те изпратя до вас.
-Няма нужда и сама мога.
-Виж,вече е тъмно ,не мога да те оставя.-оф сякаш не знам карате!Мисли ме за малко дете!
-Знам,че можеш и сама,но ще се тревожа с теб.-ето пак!Май му стана навик да ми чете мислите!
-Добре.-и така тръгнахме.Бяхме тъкмо пред вратата когато той каза:
-Беше страхотно!
-Да и аз така мисля,дано е проработил бързо скалъпения план!
-Дано,е аз тръгвам.Чао.
-Чао.-прибрах се и майка ми ме чакаше в хола.
- С това момче повече няма да излизаш.
-Моля?
-Повече да не съм те видяла с него!
-Но защо?!
-Ще правиш,каквото ти кажа без да задаваш въпроси!
-Не!До като не получа логично обяснение,няма да спра да се виждам с него!Нямаш това право!
-Имам го защото аз съм ти майка!И мисля за твоето добро!
-Не,Ясен е моят най-добър приятел и няма да ми попречиш да се виждам с него!Това само би ми навредило!
-Не ще ти навреди и то много!
-Защо да го прави?За какво му е?
-Защото неговите родители се опитаха да те убият!
-Какво?
-Това е истината.
-Не ти вярвам!-въпреки че го казах,прочетох,че е истина,но просто не исках да повярвам.
-Разкажи ми всичко!И без повече лъжи!Писна ми!
-Добре,сега седни.Преди 20 години с родителите му Майк,Лена и леля му Нина живеехме в Русия и бяхме неразделни приятели.Знаехме за това,че всеки човек е някакъв.Те бяха магьосници,а аз вълшебничка.Каква е разликата едните(те)използат черна магия,а другите(тя) светла.И как сме могли да бъдем приятели?Ами не знам, просто се обичахме.Когато всеки навършеше 16 от ,,осъзнатите" отиваше в училище.Но не като ,,Хогуортс",а най-обикновенно.Само,че ,,неосъзнатите" не го виждаха.То все още съществува.И там учихме заедно.Но настъпиха тъмни дни.Имаше война между доброто и злото.Вампири,магьосници и прочие срещу въшебници,лечители.Тогава си обещахме,че няма да се нараняваме,но Нина беше с маска и аз просто с жезела си я поразих и умря.Тогава в цел отмъщение Майк и Лена се заканиха да убият първородното ми дете.Зарекох се,че ще те пазя,и ще се боря със зъби и нокти,косъм да не падне от главата ти.Когато разбрах,че съм бременна,не изпитах онази радост,която всяка бъдеща майка изпитва,а тревога,ужас,страх и болка.Дойде и деня.Беше едва на 1 месец,когато те се появиха.Беше заспала ,а аз четох книга,когато внезапно се срути стената.Бях подготвена и си взех жезела на доброто.Нахлуха и ми казаха,че ще те убият ,но в момента в които Лена и Майк извадиха пръчките на смъртта,аз вече ги бях нападнала и ги повалих.Тогава Лена изрече проклятие:
-Аз ще родя син,които ще бъде,като сродната и душа,но ще я нарани толкова дълбоко и то съвсем съзнателно че от тази болка,ще се пречупи и ще умре,в страдания,мъки и писъци.Смъртта й ще бъде неизбежна!
Това е истината мила.
Идеше ми да се разплача.Не можех да повярвам!Ясен на когото толкова много държах!Той ще ме нарани?!Няма да позволя това да стане!
-Защо си крила от мен?!
-Исках да те предпазя.
-От какво?!Мислиш, ли че сега ми е по-леко?!-взех си чантата нахлузих си обувките и излезнах разплакана и обляна в сълзи.Не можех да го понеса.Но нима чувствата ми към Ясен са толкова силни?Внезапно се блъснах в някой.В Ясен.