Война

А сега какво?

-Война-сърцето ми заби лудо и усещах как се потя.Това беше най-лошият вариант.
-Да между вампири,магьосници всички зли същества и лечители,вълшебници.Накратко между добро и зло.Има обаче един проблем.Нямат вождове.И ако скоро не намерят всички ще сме мъртви.-в този момент Ясен започна да си чопли пръстите.Притесни се и то много.Започна да се поти.Какво му ставаше?Да ситуацията беше ужасна и не бяхме подготвени,но имаше нещо друго.За разлика от него Макс беше спокоен.Как успява винаги да прикрие емоциите си?!
-Какво ще правим?
-Все още не знам.Водачът на добрите трябва да има изключително огромна сила.Да има много силен характер и да умее да преценява добре врага.Ще се избере на събрание,което ще се проведе след една седмица в Москва.
-На кому е нужно войната?С каква цел го правят?
-Този път борбата не е за избиване на невинни жертви,или за притежание на все повече земя.Истината е че злото иска да завземе Москва.Защото там земята е под много силно влияние на енергия,сила,която може да ги направи много могъщи.
-А защо чак сега?-тя погледна настрани към прозореца от които се виждаха преминаващите коли и каза:
-Преди 100 години имаше война.Тя била за взимане на душите на хора.Злото искаше да ги привлече колкото се може повече на тяхна страна.Но ние не искахме това да става.
-С какво право са го направили?!Всеки човек сам си избира какъв ще бъде!В някой преобладава злото,в други доброто.Кои са те?!
-Виж,миличка успокой се.Права си,но някой пита ли ги.
-Майко ти преродена ли душа си?
-Да,бях там и видях какво става.Та накратко това се случи.И сключихме 100 годишен мир,които,изтече днес.Войната ще е след месец.
-Сериозно! Даже и дата са насрочили!А час няма ли?
-Не трябва да се тръшкаме ,а да се заловим на работа.Макс как вървят тренировките?-той с вискоят и спокоен глас каза:
-Добре.-само едно добре?Няма ли да каже за торнадото и всичко?Защо го крие?
-Ясно-Ясно?Майко няма ли да се поинтересуваш поне малко за дъщеря си?!
-А с теб Ясен какво става?-той беше...........изглеждаше..............спокоен.Но на ръцете му вече си личеше кръвта от чопленето на пръстите си.Беше много изнервен и зле.Дали не е заради мен?Че това че ще се изправи срещу родителите си?Той с наведена глава каза:
-Ами,добре.Скоро ще събера пари за квартира.
-Каква добра новина!-но единствено на лицето на майка ми беше изписана радост.Макс гледаше безизразно,а Ясен виновно.Но защо?Трябваше да поговоря с него.
-Макс,Ясен ако искате останете за вечеря.
-С радост-неочаквана реакция от Макс!
-Ами аз мисля да си вървя.-гласът му беше доста слаб от обикновенно.Нещо ставаше.
-А не!Без откъс.Оставате!-баща ми беше по работа в чужбина и нямаше проблем да останат.Помогнахме на майка ми да наредим масата.За вечеря имаше зелена салата,пържоли с ориз и крем карамел.Любимото ми!Седнахме и започнахме да си говорим за различни теми,но през цялото време Ясен не обели и дума.Крайно време беше да взема нещата в свой ръце:
-Ясен били дошъл с мен за да вземем десерта?
-Добре,както кажеш.-отидохме в кухнята и реших да мина по деликатен начин на темата
-Искаш ли нещо да ми споделиш каквото и да е.-той взимайки едната купича крем карамел от хладилника с наведена глава каза:
-Не.
-Сигурен ли си?
-Напълно.
-Може ли да ти задам един въпрос?
-Да.
-Какъв си?Лечител,вълшебник,магьосник.Какво си?
-Какво значение има?
-Ами има и то голямо.Излизаме от един месец,а ти така и не ми каза.-в този момент изпусна купичката с крем карамела.
-Извинявай!Много съжелявам!
-Ясен спокойно!Това е просто крем карамел.-той тръгна да събира пърченцата
-Не недей ще се нараниш!-само на мен ли ми се струва или влязох в ролята на момче?
-Няма!
-Ясен има ти нещо.Кажи ми какво става!
-Нищо ми няма!Остави ме!
-Нали знаеш,че не можеш да ме излъжеш?
-Казвам истината!Просто не искам да има война!Точка!
-Ясен има нещо друго!Просто ми кажи!
-Не няма!Ще престанеш ли да ми се бъркаш в живота?-та аз съм му гадже!Имам право да знам!Отидохме в трапезарията и там ни чакаха Макс и майка ми.Бяха подхванали полтически въпрос.Каква скука!Но не ме вълнуваше особенно това.Ясен.......той............ какво му става?Не можех и да прочета мислите му.Вечерята приключи и с Ясен дори не си казахме едно ,,Чао".На следващия ден беше време за тревнировки..........отново.
-Просто затвори очи и си помисли.
-Да знам!Не съм тъпа!-той ме изгледа накриво.Затворих очи и си представих Ясен.Станалото вчера ме накара да избухна.И този път беше много по-силно торнадото.Тревата започна да се къса и да лети във въздуха.
-Лен!Спри!Хубва спомен!Хубав спомен!-не,не можех.Дори мисълта за Моника и Радост не ми помагаше да се спра.Толкова бях гневна на Ясен!Внезапно всичко спря.И да ви кажа този път нямах нищо против да се разбия в земята,но Макс ме хвана.
-Как?Какво стана?
-Не,на теб какво ти стана?
-Нищо.Просто се ядосах.
-Аха значи дори мисълта за Моника и Радост не ти помогнаха?Виж просто сподели.- нямах намерение да му казвам с Ясен.
-Не е твоя работа.
-Ясно,хайде.Отиваме в светът ти.-още преди да съм изказала мнение,той ме хвана за ръката и щракна с пръсти.Този път не звучеше Imagine Dragons Radioactive,a Deuce- Story of a Snitch.Да,бях гневна на всичко.
-Брей,за един ден голяма промяна.-беше прав,за разлика от вчера беше настъпила тъжна зима.Всичко беше пусто.Но и много студено.
-Ето-той ми подаде коженото си яке.
-Няма нужда.
-Стига!Студено ти е!
-Ама.....-и преди да съм казала нещо той ми го наметна.Ама че досадник!Преминахме през много заледени пътища и къде целеше да отидем?
-Цял ден ли ще обикаляме безцелно?
-Не се ли чувстваш спокойна?
-Не студено ми е!
-Аааааааа значи си нямала нужда от якето ми!Аха добре!-ама много е гаден.Идеше ми да го ударя когато видях Ясен.Беше различен.Облечен в черно и държащ сърцето ми в ръцете си.Беше на път да го прониже с нож.Изпитах ужас при гледката!Нямах думи.
-Хайде.-Макс леко ме подхвана и ме насочи към неизвестна посока.Бях в шок.Това ли представляваше страхът ми?Не минаха и десет минути и се изсипа дъжд.Солен,бурен.Моите сълзи.След това стигнахме на един хълм.Слънцето залязваше и скоро щеше да настъпи нощ.Седнах и Макс последва примера ми.
-Добре ли си?
-Не.
-Просто сподели.
-И защо да ти имам доверие?
-Защото освен,че съм твой учител съм и твой приятел.
-наистина беше така.Можеше да се дразним взаймно,но не го правихме с лоши чувства.
-Е добре.-разказах му накратко  всичко.Нощта вече се беше спуснала и звездите блестяха!Беше невероятно!Той ме погледна и каза:
-Той не те заслужава.-не бях сигурна,но май тези думи идваха от неговата уста.Лол.
-Защо да не ме?По скоро аз съм тази която не го.Той се опълчи на целият свят заради мен.А аз не мога дори да му помогна.
-Това е сляпата истина.
-Как така?
-И двамата знаем,че не така.
-Стана ти навик да ми четеш мислите а?
-Нещо такова.-той ми се усмихна.Знаех,че съм на път да бъда наранена.Правило номер 2 ,,Когато виждаш,че нещо не се получава,промени го".

-