Война

Доверие или предателство?

-Лени!Какво има?!Защо плачеш?!
-Остави ме!Ти си лъжец!Вече знам!Знам цялата истина!Но няма да ми разбиеш сърцето!
-Какво говориш?!
-Престани да се преструваш!
-Не!Аз наистина много те харесвам и въпреки проклятието няма да те нараня!Няма да следвам играта!Не мога да го направя!-да му вярвам ли?Усетих,че ме облива студена пот и започна да ми се вие свят.Вече ми дойде в повече.Усещах ,че съм на прага да припадна, да се срина.Но нямаше да го направя.Не бях слаба!
-Лени добре ли си?
-Остави ме!-тръгнах с бавни крачки към неизвестна посока,исках да се махна от всичко.Внезапно загубих равновесие,но все още бях в съзнание
-Лени!-прихвана ме,а аз нямах дори сила да се съпротивлявам,единственото,което можех да направя е да му казвам да ме остави,но знаех,че няма да го направи.Беше ме страх .Беше ме страх от това да бъда наранена.Исках да избягам от него,но нямах физическа сила да го направя.Глупачка!Как можа да му се вържеш!Затворих очи.

Събудих се в стая с картини на..............
-Магьосници-пак ми прочете мислите!Трябваше да избягам.Не трябваше да съм там.
-Къде съм?Защо ме доведе тук?!
-Припадна.В момента си в приюта на ,,осъзнатите"-премълчава нещо,и приют на ,,осъзнатите"?Това някаква шега ли е?
-Мислиш,че не знам,че има и нещо друго ли?
-Знам,че знаеш,но се надявах да не разбереш.
-Какво ми има по дяволите?!
-Силата ти е по-голяма от колкото можеш да издържиш физически.Болест е и се нарича есклимера.
-Ти занасяш ли ме?-не прав е ,усещам го.
-Не и много добре го знаеш.
-И как се предполага да се излекувам?
-Като овладееш силата си.Трябват ти тренировки с професионален лечител.
-Хубаво.-тръгнах да ставам,исках да се махна от това място и от него по-скоро.
-Чакай,още си слаба.Трябва да си починеш.
-Не съм слаба и нямам нужда от почивка!
-Знам защо искаш да си тръгнеш
-Не думай,не знаех,след като ти стана навик да ми четеш мислите.
-Лени повярвай ми!Не следвам играта на родителите си.
-Дай ми една причина поради,която да ти повярвам-внезапно,той ме целуна.Целувката беше...........нежна.Усетих любовта му към мен,но какво си мисли,че с една целувка може да ме спечели?Отблъснах го.
-Това всеки може да го направи и да каже,че ме обича,а да не е така.Това не е причина.Това е застраховка.Съжелявам,но ще трябва да ми спечелиш доверието по друг начин.-тръгнах си,и реших да отида на един хълм.От там се виждаше цяла София.Беше прекрасно място за размисъл.Вече нямам доверие на никого.И къде щях да отида?Внезапно телефона ми звънна.Беше Радост.
-Много ти благодаря Лени!С Явор сме гаджета!Вие с Ясен измислихте чудесен план!Бихте били прекрасна двойка да знаеш!А да не забравя и Моника се уреди с Боби!-в този момент не можех да сдържа хлипанията си
-Лени!Какво има?Какво е станало?-крайно време беше да им разкажа за всичко.Уговорихме си среща в едно кафене в близост до мястото където се намирах.Успокоих се и отидох.Разказах им всичко.
-Лол.Вярваме ти.-и започнаха приказките ,,всичко ще се оправи" и да.Просто ще ви спестя тази част.Казах си,че ще започна парче по парче да закърпвам живота си с надеждата да си го върна обратно.

2 седмици по-късно
Върнах се към старият си живот.Ходя на училище,излизам на кино с Радост и Моника.Те си се виждат с Явор,Боби и Ясен.И аз разбира се съм без тях.Четях си книга,когато телефона ми звънна
-Ало Лени?
-Радост, какво има?
-Ясен.......той-сърцето ми заби силно.
-В болница е.Катастрофа.
-Ка-как е той?
-Много е зле!Има нужда от теб-без да се замисля излезнах през вратата и отидох.В коридора ме чакаха Радост ,Моника,Явор и Боби.
-Как е станало?
-Странно, бил е сух пътя,и изведнъж колата се е забила в някакво дърво.Карал е и с нормална скорост-това е много странно.А къде са му родителите?Да не би те да са предизвикали катастрофата?Но защо им е?Излезе доктора.
-Коя е Ленисия?
-Аз,аз съм.
-Иска да ви види.-знае дори че съм тук.Когато влезнах при него,на всякъде по него имаше тръбички набоцкани по ръцете му.Имаше синина на главата и гипс на крака.Горкият!Сърцето ми се късаше да го гледам така!Той ме погледна и ми се усмихна.Отидох и седнах до него.
-Това достатъчна ли причина е?
-Какво си направил?Защо си си нанесъл гнева на родителите си?
-Заради теб.Казах им,че повече няма да следвам жалката им игра.И ще се опълча на проклятието им.Бях тъкмо тръгнал към теб за да ти го кажа,но очаквах нещо такова да стане.-направил го е заради мен!Сега се чувствам виновна,не трябваше да поставям под въпрос любовта,доверието му.Но как можех да съм сигурна?Дори сега изпитвам лека нотка колебание.Ще му дам шанс.Той ме гледаше със красивите си кафяви очи,които винаги бях изпълнени с радост и огън представляващ стремеж към целите му.Погледнах мускулестото му тяло сега обгърнато само с рани и синини и то само заради мен.Имах му доверие.
-Съжелявам!Много!
-Няма за какво.Ти имаше право.Нормално беше да не ми се довериш.-в този момент се спогледахме.Той ме целуна,аз му отвърнах и отново целувката беше нежна и изпълнена с любов.Бяхме решили да се борим за любовта си.