Война

Отговорност

-Чакай!Какво?Защо?-той не ми обърна внимание.Защо го прави?Аз не съм готова!
-Момиче излез!
-Ама.......
-Лен!-трябваше да послушам Макс...........
Отидох към кръглата маса с надеждата да не ме изберат.Той ме погледна високомерно и рече
-Името ти.
-Вие вече го знаете.
-Смееш да ми противоречиш?!
-Да -засмях се аз и усетих удивлението на всички останали и ядосаният поглед на Макс.Какво толкова казах? Някакви дърти старчета са седнали да ме изтезават с високомерните си погледи, вместо да се пенсионират и да си гледат телевизия.
-Добре, така да бъде.Изгонете я!-Как смее тоя стърчок да ме гони!
-Чакай те!-това беше Макс!
-Не искам помощта ти!-той не ми обърна внимание и продължи:
-Дайте й шанс! Понякога не се подчинява, но силата й е огромна! Моля Ви!
-Е, добре така бъде! Но ако се окаже обратното ще бъде прокудена и оставена в изгнание -браво на мен! Благодаря ти Макс!Сега щастието ми зависи , заради теб! Излезнахме на вън и айде почваше се от начало.Спомних си за Ясен и както очаквах всичко се разлетя.Проблемът беше как ще се овладея. Напрегнах тялото и мозъкът ми.Опитах се да се успокоя.И стана! Спусках се на долу с бясна скорост и изневиделица полетях! Беше невероятно! Чувствах се лека, като перце! Усетих гордия поглед на Макс и ме обзе щастие, незабравимо!Публиката обаче не беше удивена.Може би за тях да летиш е обичайно.Спуснах се плавно на долу.Един от старчетата облечен в сиво сако и копринена червена риза с висок и студен глас каза:
-Така да бъде.Тя е избраната.Усещам го.-и аз бях водачът.Усещах огромен страх, но и капчица надежда за по-добро бъдеще.Свят с уравновесена енергия на добро и зло.Без войни и кръв, без изтезания и мъст.Един по-добър свят! Макс дойде до мен и прошепна на ухото ми:
-Гордея се с теб.-потрептах и се почувствах щастлива.Майка ми дойде и ме прегърна.Сега аз бях водача на доброто и правдата, но това не беше съвсем най-добрият вариант.Падаха ми се много отговорности и аз щях да поема всичката вина ако нещо се провалеше.С лек укор погледнах към Макс, а той отново с безизраната си физиономия!Трябваше да се прибера до нас за да си събера багажа.Когато влезнах в стаята за моя най - голяма не изненада беше Макс.
-Ще престанеш ли да предопределяш съдбата ми?
-Не я предопределям, а тя сама те избира.
-Не искам тя да ме избира, нито пък ти да го правиш, а аз сама да я направлявам!
-Не можеш.Така ти е писано.-усетих нотка гордост в неговия тон от случилото се и ме обзе още по-голям гняв.
-Престани! Престани да бъдеш такъв! Спокоен, безчувствен, все едно не ти пука за нищо! Престани да прикриваш емоциите си!Не разбираш ли, че така още повече ме вбесяваш! Нали целта е да съм спокойна?!!!!!!!По дяволите престани!!!!!!!!! Мразя те!!!!!!!!!!!!-бях изпаднала в ярост не присъща за мен.За първи път се чувствах толкова безпомощна.Започнах да чупя предмети, да събарям мебели.Не можех да се овладея.А Макс съвсем спокойно гледаше сякаш нищо не е станало.Той дойде до мен, а аз започнах да блъскам с юмруци по гърците му.Отново без никаква реакция.Внезапно той обви нежно ръце около китките ми.Усетих топла вълна да ме залива, сърцето ми започна бурно да тупти, а краката ми се подкосиха.
-Това само може да ме защити.Когато не показваш емоция показваш, че не ти пука.А това е ключът към това никой да не може да те нарани.-този път изражението му беше другояче.Имаше нещо различно.Гласът му беше с равен тон.Внезапно той наведе глава и ме целуна.За дървеняк, се целуваш е доста добре.Но какво говоря, точно неговата мистериозност ме привличаше към него.Аз изпитах нещо към него, чувството на привързаност беше по -силно от колкото към това на Ясен. Вече сигурно бяха минали 2 минути, а ние не спирахме да се целуваме. Сякаш и двамата имахме отчаяна нужда един от друг.Но аз трябваше да спра и се от дръпнах.
-Време.Не мога все още.Тоест скъсах с Ясен съвсем на скоро и........
-Разбирам те.
-Нима?
-Мога да чета мисли.
-,,Разбирам те" е различно от това, че знаеш нещо.
-Е аз отговарям и за двете.
-Щом казваш.
-Приятели?-той се усмихна, а аз се разколебах. Дори не знаех какво искам.
-Така да бъде.-грешка,не трябваше.