Война

Нов живот

Взех си багажа и тръгнахме с Макс.Той хвана ръката ми и отново онази смесица от усещания.
-Готова ли си?
-По готова не съм и била.-лъжа.
-А приятели те ти?
-Вече се сбогувах с тях.
-Добре.
-Ще се върна ли някога?
-От теб зависи.-няма що, прекрасен отговор! Погледнах за последно града.Макар за кратко време аз се научих да бъда себе си, тук откри едни прекрасни приятели.Тук преживях първата си целувка, първото ми возене с водни колела и най-важното тук срещнах Моника и Радост .Бях на път да се разхленча, като малко дете, но трябваше да запазя самообладание. Преглътнах сълзите си, усещайки буца в гърлото.
-Готова?
-Напълно.-телепортирах ме се и усетих гадене и замайване на главата. Озовах се в стая.Беше със синьо жълти тапети.Бях легнала на огромно двойно легло.До мен имаше нощно шкафче.До гардероба беше куфарът с дрехите ми.Имаше огромни прозорци и врата към банята.Беше доста луксозно.Всъщност къде бях? И какво беше станало с Макс?Обзе ме страх.И вратата се отвори.Беше майка ми.
-Миличка добре ли си?
-Да, само малко съм замяна.Къде е Макс?
-Спокойно, той е добре.След като се телепортирахте ти изпадна в безсъзнание.Много Добро момче е, пренесете чак до стаята ти и даже поседя половин час, за да се увери, че си добре.-той, той е направил това? Започна много силно отново да тупти сърцето ми.
-Хубаво.Ам, сега трябва да обмисля план за действие.
-Не точно.Първо трябва да се запознаеш с обстановката тук.Вземи си душ, преоблечи се и ако си гладна слез на долния етаж, там има столова.-остави ме и аз влезнах да се изкъпя.Душът беше най- обикновен. Но водата сякаш идваше от Рая.Миришеше на роза и лавандулово масло, а докосването й върху кожата ми беше меко, като коприна.Водата се с тичаше плавно по цялото ми тяло.Беше прекрасно!След дългият и горещ душ се преоблякох в тесни дънки и широка тениска с надпис ,, I don't give a f**k" и бавно започнах да слизам по мраморните стълби.Коридорът на моят етаж беше боядисан с бяла боя и за да не личи студенината бяха окачили портрети на Лев Толстой, Александър Пушкин и други руски писатели.На долният етаж както каза и мама беше столовата.Тя беше огромна и наподобяваше ресторант.От лявата страна хората си взимаха храната отидох
-Здравейте!
-О! Избраната!-това беше една пълничка жена с рижава коса.
-Да това съм аз.
-Какво желаеш да хапнеш? Има салата Борш, Щи,пирожки или рибена чорба.
-Една салата Борш и вода.-след като ми сложи храната се запътих към масите и седнах на една отдалечена в един ъгъл.Салата беше вкусна и тогава дойде Макс.Беше си взел същото като мен.
-Здрасти.Как си?
-Бива.Ти?
-И аз съм добре.Виж трябва да ти кажа нещо.
-Какво?
-Чух един от старейшините да говори за бунт срещу теб.Поне така прозвуча.Опитах се да му прочета мислите, но ги беше блокирал.
-Тогава ние да се готвим за отбрана.
-Не е толкова лесно, въпреки че ти си водачът, хората още не ти вярват и трябва да им спечелиш доверието.
-Как? Като ги под купя? Или им раздам сладки?-казах саркастично.
-Не е забавно.Ти може да умреш.
-Не мисля.Тези старчета не ме плашат.
-А трябва.Много са силни.Всъщност в тях има зло, усещам го, но това е странно, почти невъзможно.Човек се ражда с добро и лошо и сам избира на чия страна да застане, но защо са избрали доброто?
-Защото са предатели.Просто е.Но теб те е страх от тях.
-Как позна?
-Първо, че мога да чета мисли, второ, че се издаде когато каза, че трябва да се страхувам от тях.
-Браво, силите ти се осъвършенстват!
-Нима си се съмнявал?
-Нито за секунда.
-Хубаво.
-Нека те разведа и да те запозная с обстановката тук.
-Добре.-тръгнахме по едни огромни коридори боядисани в светло жълто ,от страни както във всеки коридор имаше огромни прозорци, а от горе висяха изящно красиви полилей.
-Това е деветият най - огромен етаж.Тук се намира свещената библиотека.
-Защо е точно на деветият етаж ?
-Защо, не ти ли харесва това число?
-Не точно.Винаги съм смятала числото девет за приключване на определен цикъл, след което идва десет, което означава ново начало.
-А на теб, кое ти е любимото число тогава?
-Седем.
-Тук девет се смята за свещено число.Преди 1000 години е имало страшна битка.На живот и смърт.Доброто имало десет свещени книги, а злото десет свещени меча.И двете страни били в мир.Но когато се появил новият вожд на злото Икар обявил война срещу доброто.Искал да привлече колкото се може повече хора на страната на злото.Разбира се битката се водела на небето.Но той искал да докаже , че оръжието е по - силно от словото.Тогава вождът на доброто Езод напрегнал цялата си сила на словото и я използавал не за да отвърне на удара, а да предпази народа си.Изградил защитна невидима стена и когато трима от най-храбрите войни на Икар се опитали първи да преминат мечовете им били изпепели заедно с тях.От ярост Икар използвал забранена черна магия да изгори книгите, но Езод го спрял на време и изпепелил само една.Тогава Икар умрял, а Езод след 5 дни починал от силата, която изразходил за да го спре.От тогава девет се смята за нашето свещено число, а седем е тяхното.
-Лау! Аз съм от злотооооооо. Тогава какво правя тук?
-Едно число не те променя.Ето тук е библиотеката.Всичката руска литература и познание за доброто е тук.-вратата беше огромна и върху нея от дървена изработка бяха изрисувани ангели, цветя и хиляди слънца.Беше уникално! Макс почука и вратата плавно започна да се отваря.Първоначално Слънцето, което идваше от отсрещния прозорец ме заслепи, но после се откри един нов свят от книги.Пристъпих бавно една крачка напред.Мястото беше огромно.Десет реда книги!Там знанието беше на почит.
-Харесва ли ти?
-Нямам думи да опиша възхищението си!
-Знаех си, че ще ти хареса.
-Така ли?
-Да, ти си типът човек, които е избухлив, държи се понякога с останалите по груб начин, но това от страх да не го наранят.Хората ще кажат, че не обичаш да четеш, но това е едно от прозорчетата на Джохари. Това, което знам, а другите не - ,, Фасада".Трудно е да те разгадае човек.
-А ти бликаш от знание.И до известна степен си го направил.
-Радвам се -Тогава аз се изчервих и се надявах да не го е забелязал.,,Сега не е моментът за чувства" напомних си.
-Сега имаме ли конкретна цел или мога да си разглеждам?
-Просто се разходи.-започнах да обикалям из редовете.Срещнах имена на много известни руски романи.Също имаше секция само за произхода на ,,осъзнатите".Започнах да я разглеждам когато вниманието ми се насочи на една конкретна книга.Беше с упърпана корица и имаше доста прах по нея.Но имаше нещо различно.........извадих я от реда.Заглавието й беше ,, Древни родове".Погледнах към Макс.
-Тук има ли го моя род?
-Може би.-разтворих я плавно.Имаше милиони родословни дърва и информация за тях.Но за моят нямаше нищо.Това какво ли означаваше? С огромно разочарования затворих книгата.
-Няма нищо, ще разбереш все някога.
-Но каква е причината родословното ми дърво да не е тук?
-Не знам, но се кълна, че ще направя всичко възможно да разбера.
-Не си длъжен.Ще разбера и сама.
-Аз ще съм до теб независимо дали искаш или не.
-Добре, щом ти се умира.-той се засмя.
-А сега какво?
-Ще те запозная с приятелите си.
-Уха! Ти имаш приятели?!
-Нима си си мислила, че съм от онези А социални типове, които не умеят да се забавляват?
-Не, всъщност си мислех, че си скрита лимонка,и това е само фасада.
-Много добра преценка!
-Мерси!-поведе ме из много големи и обширни коридори.И накрая стигнахме на двора.Там чакаха 2 момичета и две момчета.На вид девойките изглеждаха доста по-зрели от мен и автоматично, се почувствах, като малка хлапачка. Едното момиче беше по - ниско от другата с дълга права черна коса и сини очи, като на бисери.Приближихме съм групата.
-О братко!
-Здрасти Егор!
-Коя е тази?
-Така ли се задават въпроси Екатерина?
-Виж Макс задавам въпроси каквито си поискам и когато си поискам!-на вид това момиче изглеждаше брутално......буквално.Червена коса, като кръв , сини очи, черно яке, бледа кожа, пирсинг на устата, и черни прилепнали дънки.Никога не бих си помислила, че е от добрите.
-Защо си мислиш, че да си от добрите означава да носиш светли дрехи? Какви са тези стереотипи наложени от вашето общество?-ясно, беше ми прочела мислите
-Стига Кат. Приятно ми е, аз съм Анастасия - това беше ниското момиче.
-Приятно ми е Ленисия.
-Аз съм Матвей! -Здрависах се с едно момче с черна коса, като на абаносово дърво , очи преливащи от кафяво към жълто , като залез.Имаше бледа кожа и на вид беше кокалест. Усмивката му беше доста лъчезарна.
-Приятно ми е!
-Макс разведе ли те?
-Да, показа ми библиотеката.
-Ама разбира се, най - скучната част.Да знаеш какви палачинки с шоколад правят в близкия увеселителен парк!
-Има увеселителен прак?
-Ооооооо и клуб по паркур (скачане по сгради) и фрии рън.
-Не знаех, че тук се......-отказах се от думите си.
-Се забавляваме?
-Да - признах засрамена
-Отново тези стереотипи.Не знам защо си мислите, че добрите не умеят да се забавляват.Даже сме по щури и от злите!
-Това е ново!
-Ама разбира се! Искаш ли да те заведа да се пробваш в клуба на паркура?
-Иска ли питане!
-Лен, не бива да се отклоняваме от целта си.
-Понякога за да се достигне до там е нужна почивка и забавление.Няма да се бавим много.А защо не дойдеш с нас?
-Драга, той не умее да се забавлява!
-Не е вярно Кат.
-Тогава ела с нас.
-Дадено.

И представете си едни откачалка и в добрия смисъл на думата.Бяхме на една древна крепост напомняща ми на онези от Гърция.И скачаха от доста високо до много ниско.
-Ще се пробваш ли?-попита ме Матвей -Нееееее.
-Защо?
-Сериозно ли ме питаш този въпрос ?Не виждаш ли каква съм кекаква! И се изискват много тренировки.
-Не, не е така.Ако си не осъзната да най-вероятно ще са нужни тренировки, но тъй като не си можеш да го направиш.
-И защо да ти вярвам?
-А защо да не ми?
-Защото те познавам едва от половин час.
-Ако ти мислех злото мислиш ли, че щях да ти покажа къде са най - вкусните палачинки в града?
-Примамка на врага и изведнъж го водиш на едно място където можеш да умреш ей така и изтъкваш, като аргумент палачинките.Сериозно?
-Добре да питаме Макс.
-Макс?-той седеше на един хълм сам и изглеждаше замислен.-Макс?!
-Да.- и го попита и потвърди.Само на него имам вяра.И пробвах да скоча от височина 10 метра и по - екстремни неща пробвах и беше невероятно!След това отидохме да вечеря ме в едно заведение за бърза храна.Всички се оказаха големи пичове.Особенно Матвей! Голям шегаджия.Започнах да му имам вяра.И на останалите също, но и на него.След това отидохме да спим.Почука се на врата.
-Да?
-Аз съм Макс.
-Влез.-той бавно закрачи и седна до мен на леглото.
-Харесаха ли ти приятелите ми?
-Да много са забавни ! Имаш късмет с тях!
-Предполагам.-наистина неловко мълчание.
-Е? Има ли нещо друго, което да ме попиташ?
-Ами.......такова не, да.Всъщност да, уф не.Добре има.Какво мислиш за Матвей?
-Това ли беше супер трудния въпрос, които толкова се мъчеше да ми зададеш?
-Да.
-Защо?
-Няма ли първо да ми отговориш на въпроса?
-И защо да го правя?
-Защото........-опа май си глътна езика!
-Виж много ми се спи.Утре какви дела ни чакат?
-Ще ти покажа първата от деветте свещени книги.
-А защо не всичките на куп?
-Не тук.
-Защо?
-Много въпроси задаваш!
-Идиот, не питам защото ми е супер интересно, а защото ми трябва всяко късче информация за да спася задника на теб и твойте приятели!
-Това не ти трябва да знаеш!
-Оф! Писна ми! Както искаш! А поне ще ми кажеш ли какво пише там?
-Пророчеството.Съдбата на народа ни.Само ти можеш да я прочетеш
-Само аз?Защо?
-Имаше едно друго пророчество, което гласеше това.
-Ясно.Е значи това утре ме чака.-да.Той си тръгна и след половин час заспах.

Чух шумове писъци.Ставаше нещо.Миришеше на дим.Имаше пожар.

Здравейте хора! Първо да ви се извиня, че не качвам много често.Има две причини - Първо нямам време от учене, домашни и втората, е че нямам вдъхновение.За сметка на това тази глава се оказа доста дълга.Работех по нея около 1 месец и силно си надявам да ви е харесала.Ако не вие не се притеснявайте да оставяте критики долу в коментарите! Даже много бих искала да чуя такива, защото именно това е една от техниките да се осъвършенствам в писането.Желая ви приятен ден!

ПС:За да добиете по - реална представа за parkour and freerun горе съм качила видео :)