Война

Раздялата

Стояхме на хълма и си говорихме още дълго време.Имахме еднакви виждания за света.Беше ми странно.Дори пред Ясен не бях споделяла най-съкровенните си тайни.
-Знам,че след като излезна от този свят ще бъда наранена.-той ме погледна с лека тъга в очите и каза:
-Така е,но човек преминавайки след много болка се калява.Това ще е за добро.
-Да знам.
-Знаеш,но не осъзнаваш.
-Каква е разликата?
-Човек осъзнавайки нещата разбира значението на думите.За момента това,което чуваш е различно от това,което ще усетиш.-кимнах в знак на съгласие.На това място забравях за всичко.Не ми пукаше за нищо,искаше ми да остана там вечно,но не можех.
-Не искаш да се прибираш
-Да,не искам.
-Но трябва.
-Знам,нека да останем още половин час само.
-Добре,но веднага след това тръгваме.
-Да,споко.-затворих очи.Исках да запомня този момент.
-Хайде стана време!
-Уф!
-Знам,знам,че не ти се тръгва.-той ми хвана ръката,но аз го спрях
-Чакай!-поех си глъдка въздух и казах:
-Съдбата може ли да се промени?
-Съдбата не,но живота да.-хвана нежно ръката ми и щракна с пръсти.Когато се ,,телепортирахме" беше ден,сутрин.Което означава,че сме прекарали една нощ!Дали Ясен е разбрал?Когато отидохме вкъщи пред вратата чакаше Ясен,изглеждаше ядосан.Започва се.Излезнахме от колата и той почна:
-Къде беше с този тип?Знаеш ли колко се притесних?!Какво си правила с него?!
-Първо си поеми дъх.Бях..............-не можех да издам за онова място-на тренировки,да знам,че трябваше да ти звънна,и нищо не съм правила с него,просто се опитвах да си овладея силата.
-Само това ли си правила?!
-Да.
-Това не си ти!Какво си й направил?!-Макс го гледаше безиразно.
-Защо да не съм аз?
-Защото ти трябва да се ядосаш!
-И защо да го правя?Нима го искаш?
-Да!Не!Ъх!
-Ясен,ти вампир ли си?-той ме погледна със страх в очите,започна да се поти,виждах как целият трепери.
-Попитах те нещо!Вампир ли си?
-Аз,аз,аз,аз,аз,аз Лен да!Аз съм вампир,които иска да те нарани!Искам да умреш ,да страдаш да изцедя твоят интелект,твоята физическа сила,искам да не остане и капчица сила в теб!И аз да поведа злото!-това беше ли Ясен или демон?Не,не демон,а вампир.Сърцето ми се късаше от болка.Знаех,че така ще стане очаквах го.Но и боли,много.
-Жалко копеленце нещастно!Посмееш ли да й посегнеш,ще те нараня!Но няма да те убия,а ще те накажа да живееш на земята в нещастие!-за първи път виждах Макс такъв!
-Не стига!Хайде Макс,нямаме си работа с този тук!-той не каза нищо.На лицето му беше изписана злобна усмивка.Мисли си че като ме нарани ще стана по-слаба,не е познал,напротив точно обратното.Прибрах ме се и разказахме всичко на майка ми, чух реплика,която толкова много мразя!
-Нали ти казах.
-Да да каза ми.-от страни човек ще каже,че по-скоро съм спечелила от лотарията,а че не гаджето ми ме е изоставило преди 15 минути и се е оказало вампир!Аз имах усмивка на лицето си.Но това беше маска.Не искам да ме виждат да плача и няма!Както казва Моника ,,за момче не се плаче" и е така.Сякаш няма други,та за тоя суяк ще плача!И след като свърши с изчитането на цялото конско тя ме попита:
-Чу ли изобщо нещо от казаното?
-Не-поне бях честна.-е какъв е плана?
-За кое?
-За войната.
-Няма план.Още не се е избрал водачът на доброто.
-И ще стоим безцелно?
-Няма да е.Ти ще тренираш силата си.
-Само това?
-Какво още искаш?
-Ами.........-не знаех какво искам.Единственото ми желание беше да върша нещо и да не мисля за Ясен.
-Почини си днес.
-Не!Не искам!
-Но миличка.....
-Казах,че не искам!
-Добре,но ще си владееш гнева.
-Дадено шефе!-казах го с насмешка.И пак познатата поляна и пак същата история.

1 седмица по-късно
Отидохме в Москва.Училището беше......готино.Модерно,нямам думи.И започна заседнаието за избиране на водач.И бяха се насъбрали много хора.Изглеждаха съвсем нормално.Никой не би предположил,че са вълшебници или лечители.Залата беше огромна.По средата имаше кръгла маса.На нея баха очертани два кръга-добро и зло.Два съвсем различни свята.Беше невероятна картинката!Стените бяха изрисувани в цветя,красиви, шарени,блестящи цветя!Човек погледнеше ли нагоре се виждаше стъкления купол и прелитащите птици над него. Заседанието започна.Около масата се бяха наредили трима мъже,с изпити лица и уморено изражение.Един от тях проговори
-Всички хора,няма какво да ви обяснявам.Ситуацията е ясна.Искаме нов вожд,да чуем предложения-и всички започнаха да изричат имена и имена не ми говорещи нищо.
-Хей!Спокойно!Един по един!-и всеки започна да се предлага и в един момент Макс вдигна ръка
-Да момче!В добра форма си,но ти липсва нещо в духа,сродна душа ли е не знам.
-Не предлагам себе си,а Ленисия-той посочи към мен.Какво?