Война

Тренировки и пътешествия

-Хайде!Спри!-бях във вихъра си.............буквално,по средата на торнадото,което бях сътворила се опитвах да го спра.Макс беше отново във въздуха,но този път исках да спра силата си.Но гневът ме владееше.Случката от преди три години когато не успях да помогна на едно момиче да се защити от побойниците от училището не ме оставяше намира.И изведнъж се сетих за Радост и Моника.За всичките ни моменти на веселие.И готово!Проблемът беше,че полетях на долу с бясна скорост и щях да се разбия,като самолет,ако Макс не ме беше хванал.Един вид ми спаси живота.
-Благодаря,че ме хвана.
-Няма за какво да ми благодариш.Това ми е работата.-той ме пусна,а аз не бях направила и две крачки и ми се зави свят и залитнах,като пияна на страни.Той ме хвана.......отново.
-Седни-подчиних му се тъй като наистина нямах сила,той седна внимателно до мен и опитах се да усетя какво го тревожи или радва,но той сякаш си беше блокирал мислите.Премълчаваше нещо.Знаех го,усещах го.
-Какво си помисли,че да спреш силата-гласът му излъчваше спокойствие.Гледайки настрани към залязващото слънце му отговорих:
-Спомних си за двете мой най-добри приятелки.Радост и Моника.С тях съм преживяла какви ли не моменти.Но повечето от тях са смешни и забавни.-с лека усмивка той каза:
-Значи от там ще започнем.Гневът е нещо,което трудно се контролира.А в твоят случай е ,,mission impossible",но ако имаме правилните данни,спомени,ще успеем.
-Много обнадеждаващо ,благодаря.
-Това е истината,защо да те лъжа?Наистина не умееш да си владееш гнева.Понякога да не кажа си сърдита и на целият свят.-ах тоя хлапак нещастен!Как смее да ми говори така!Чакай,той е прав,факта,че щях да му се развикам,че казва истината говори много.За това реших да кажа:
-Не си нито прав,нито крив.Може и да е така,а може и да не е.Познаваш ме едва от няколко дни.От къде си сигурен,че е така?
-Не забравяй,че лечителите умеят да преценяват човека от първата секунда.Щом те видях,веднага разбрах каква си.Прилепналите ти черни дънки,бялата ти тениска пишеща на нея ,,Rules?!They are not for me" и татуировката ти на знак безкарйност.Всичко води до това, че ти си един свободен дух,които прави това което си поиска и не му дреме за последствията.Можеш много силно да обичаш,в същото време и да мразиш.Импулсивна си.За момент ме съмняваше,че си лечител.Те са пълна противополжност на това което си.Имаш качества,но не и характер,като техният.-лол,какво описание.Но е прав.Такава съм и няма какво да отричам,а и се харесвам.За какво да споря с него?
-Всъщност е така.Ами може би съм нов вид лечител,по-модерна и ъпгрейдната версия-пошегувах се за,той леко се усмихна.
-Ще ти покажа едно място.
-Място?Какво?Къде?Има ли Wi-Fi?
-Не няма wi-fi.И просто хвани ръката ми.
-Имам си гадже.
-Божееееее,сериозно вие в този свят само за това ли мислите?Притрябвало ми е гадже,като теб.
-Какво? Нещо против мен ли имаш?За твое сведение,аз мога да бъда и съм едно прекрасно гадже.
-Да бе.-преди да кажа нещо,той ме хвана за ръката и щракна с пръсти.За миг,не знаех какво става,но в следващия момент се озовах на едно прекрасно място.Беше гора пълна с животни,полодове,а на фона на това звучеше любимата ми песен на Imagine Dragons Radioactive.
-Ела.-последвах го минахме между многобройни пропасти,тръни и неща,от които ти иде да изпищиш от болка.Що за място?Спряхме.Видях Ясен!Той беше застанал на ръба на скала и се канеше да хвърли............сърце!Моето сърце!Изглеждаше зловещо.
-Не недей!-Затичах се към него.
-Лен спри!-Макс ме хвана за ръката.
- Не е истинско.
-Какво?
-Не разбираш ли?Всичко това са твойте страхове,любимата ти песен звучаща в главата ти,тръните са болките,които е трябвало да изтърпиш за да стигнеш до някъде.След малко може да видим и Моника и Радост.Това е твоят свят.-моят свят? Лол.
-Защо ме доведе тук?
-За да ти покажа,че има място на което може да се почувстваш спокойна.-и е така.Наистина,това място е прекрасно.Решихме да оставим Ясен и да се разходим.
-Той..........наранил ли те е?
-Не.
-Тогава.
-Не е нужно да знаеш.
-Колкото повече знам за теб,толкова по-лесно разбирам ,метода по които да овладееш гнева си.
-Значи да ти разкажа за гаджето си,ще е от полза така ли?-казах със саркастичен тон.
-Да.
-Ами аз не искам.-отсякох прескачайки един камък.
-Защо не искаш?
-Защото не мисля,че ти влиза в работата.Може да ме попиташ за любимото ми число,музика ,цвят.
-Тези глупости не ме интересуват.Важни са чувствата.Просто ми разкажи.
-Не!
-Тогава ми кажи поне къде сте запознали-и магия ли ми направи,разказах му всичко.Уф, Лен!
-Ясно.Според мен да си във връзка и да те е страх не е най-добрият вариант.
-Но ако чувствата са по-силни от теб?
-Страдаш.-нищо не казах.Истината е,че и в двата случая ще има болка.Сега ме мъчи страха от това,че Ясен ще ме нарани,но ако го оставя ще изпитвам огромна болка,че не е до мен.Разхождахме се 2 часа до като накрая не решихме да се прибираме.Изпрати ме до нас.За моя най-голяма изненада там чакаше Ясен и усещах,че ревността му е достигнала върховното си ниво.Излезнахме с Макс от колата,когато гаджето ми каза:
-Много късно се прибирате.
-Няма нищо между нас-отсече Макс
-Много си директен.
-Няма смисъл да се мъчиш в съмнения.
-Е добре.-успокой се.Радвам се.От прозореца се показа майка ми
-Всички се качвайте ,имам много важна новина да ви казвам.-Щеше да е лоша,много лоша.Отидохме и седнахме тримата послушно на дивана.
-Започва война.

Честит Никулден на всички именници!
Според вас Ясен ще нарани ли Ленисия?Дали Макс няма да се окаже по-добрият вариант за нея?Споделете мнението си ако искате долу в коментарите.:)