Война

Истината

-Мила,първо трябва да разбереш,че всеки човек притежава способности.Въпросът там,че той не ги осъзнава.Спрямо характера си човек бива вълшебник,вампир,лечител и прочие.От там се проявяват способностите спрямо това какъв си.Например вълшебниците са една крачка пред събитията.Умеят да усещат какво ще стане и винаги си правят нещата така че да им се получат.Вампирите пък умеят винаги да те ядосат,по този начин теглят енергия от теб.А лечителите ,както четат мисли така и усещат каква е болката на човека,и правят всичко възможно дали ще бъде чрез думи или билки да го излекуват.Лени това си ти!Трябва да разбереш,че да си обикновен човек на тази земя е невъзможно.Всеки е някакъв.Малцина обаче го осъзнават и знаят.Има много малко деца на твоята възраст,които са като теб.Тези,които го разбират ,като теб и мен са късметлии ,защото се отваря един нов свят.С много усещания и прочие.
-Значи да усещам болката на хората е добре?!Така ли?!-защо ли изобщо исках да разбера истината,само това ми липсваше!Още проблеми!
-Не,това означава,че си различна.
-Но аз не искам да съм!Искам да бъда,като останалите нормални деца!
-Някой ден ще разбереш за какво ти говоря.И не мисли,че Радост и Моника не са като теб.И двете са вълшебници,раздаващи справедливост.Те ще го осъзнаят съвсем скоро.
-Не няма,защото не искам!А те по-добре да не го правят,защото това носи само страдание!
-Значи не искаш да помагаш на хората така ли?
-Аз не мога на себе си,та на тях!
-За това вчера помогна на бабата да пресече,или пък онези разговори с Оливия в които ти беше,като нейн психолог!
-Не се брой,тогава не усещах болката им!-писна ми от този разговор.Обух си на бързо сандалите и излезнах.Имах нужда да се успокоя и помисля.Отидох на разходка в парка ,,Иван Вазов".Ах, да!Театъра моят втори дом!Макар и да не бях влезнала вътре,пак се чувствах в градинката,като у дома си.Седнах на една пейка с шарена сянка и започнах да мисля...................за всичко.Не знам,не искам да усещам,искам да помагам,но не и да усещам.Просто искам да бъда нормална.За какво ми е всичко това?
-Доста си се замислила
-Ка-какво?-оф,пак ли тоя досадник Ясен!Само той ми липсваше!
-За какво мислиш?
-За нищо.
-Аха, за това от десет минути те гледам,а ти нищо не казваш.
-Не е твоя работа!-усетих загриженост в него,но помислих,че греша.Реших да си тръгна.Не исках повече с тоя тип да седя на една пейка.
-Ей!Къде отиваш?
-Някъде където те няма!-казах си под носа ,,няма ли да престане да ми досажда тоя идиот" а той:
-Чух те и не няма споко!-Какъв слух!Както си вървях той ме дръпна за ръката и ме погледна ,прочетох нещо, в очите му пишеше ,,Аз съм като теб".Внезапно усетих горещи вълни и затворих очи.

Събудих се.Бях в болница.Спомних си какво стана и какво видях в очите му ,,Аз съм като теб" ,какво означаваше това?Внезапно се почука на вратата.
-Ало?Ние сме!-Радост и Моника с букет влезнаха в стаята.
-Ах ти какви ги вършиш мръснице!Първо го отрязваш,после припадаш и си с него!
-А той сам се натресе на пейката!
-Да бе!Вярваме ти!
-Ако искате!Какво каза лекаря?
-Било от силното слънце,но аз мисля,че е от нещо друго!
-Стига де Радост!
-Добре,ние имаме работа оставяме те.
-Сама?
-Не си!
-Мама ли дойде?
-Не.
-А кой?
-Ще видиш.Е чао.
-Чао.-оставиха ме сама.Е разбирам ги,за какво съм им.И без мен са добре.Аз самата не се понасям на моменти.Започнах внимателно да разглеждам стаята.За разлика от другите беше различна.Имаше много картини,с топли и пъстри цветове.Тапетите бях в синьо и лилаво.Красота.Почука се на вратата.И познайте кой беше там.Да, същият досадник Ясен.
-Как си?-звучеше загрижено,а и го усещах значи може би е така.Реших да не звуча много грубо.
-Добре съм,нищо ми няма.
-Искаш ли нещо за пиене или за ядене?
-Ако искам ще си взема.Нямам нужда от помощ.
-Защо се държиш така с мен?
-А! Това ми е нормалното държание!
-Не,не е.
-От къде знаеш?Не ме познаваш.
-Не те,но усещам.
-О,моля те престани с тези глупости!Виж благодаря ти,че ме заведе в болницата,но от тук мога и сама- пак онова чувство ,усетих нещо различно,сякаш се познаваме от преди,дано греша.
-Просто искам да бъдем приятели!
-Но защо аз?
-Защото.......-иска да скрие нещо.Усещам го.Дори не мога да прочета мислите му.Сякаш ги е блокирал нарочно!
-Защото,просто,защото ами така!Не може ли?!-добре,нека му дам шанс.Стига Лени!Направи нещо ново!
-Дадено!Нека да опитаме да бъдем приятели!
-Е най-накрая!-говорихме с часове ,оказа се че имаме доста общи неща.Усещах,че станем добри приятели.Дано е така.Аз себе си не мога да разбера,в един момент искам едно в следващия друго.