Война

Новият живот

1 месец по-късно.
На Ясен му махнаха гипса.Остана в болницата 2 седмици и след това реши да отиде в приюта на ,,осъзнатите".Искаше да спре образованието си ,да започне работа, и да си наеме квартира.Аз обчае бях против това да спира да учи.И след дълги спорове стигнахме до едно компромисно решение.Щеше сутрин да ходи на училище,следобед на работа,а през почивните дни да учи за през седмицата.Не го разбирах,в приюта можеше без пари,без такси да остане колкото си иска.Сградата не приличаше на онези от филмите,а най-обикнивенна,само че ,,неосъзнатите" не можеха да я виждат.Яко а?Майка ми знаеше истината.От начало не му вярваше,но с времето свикна и даже започна да му праща храна,въпреки че в приюта имаше.Моника беше щастлива с Боби,а Радост с Явор.Аз обаче усещах,че нещо не е наред и че скоро ще се изправим в битка срещу съдбата или по-скоро родителите му.Още не бях овладяла силите си и майка ми веднага викна лечител ,които щеше да ми помогне,но за моя най-голяма изненада той се оказа на 20
-Този ли хлапак ще ме учи?Ти занасяш ли ме?
-Ей,не съм хлапак!Не забравяй,че съм с 4 години по-голям от теб!
-Ау,каква разлика!Ти не знаеш колко е 2+2,а ще ме учиш!
-Мерси си приказките разглезена пача!
-Я се погледни първо в огледалото!Майко как можа да викнеш точно този!Очаквах някакъв на 80,90,100 години!
-Каква представа имате в този свят за нас!
-Ама светът е един,не ме обърквай идиот нещастен!
-Ти не си ли й казала?
-Не!И престанете!Ти Ленисия ще го слушаш,а ти Максим няма да я обиждаш.-и нямаше да се измъкна от тази ситуация беше ясно.След един час път с кола,стигнахме на една поляна и под поляна разбирайте нещо феноменално!Беше осеяна с разноцветни цветя,във въздуха се носеше аромат на билки,а тишината се огласяше от пеенето на птиците.Затворих очи и си представих колко би било хубаво да съм тук с Ясен.Да се прегърнем и да избягаме от всичко.Как бих искала това да свърши!
-Стига си летяла в облаците!-ама че досадник!
-Сега,първо искам да видя колко голяма ти е силата.-аз седях и гледах умно.
-Хайде де!
-А я не ми повишавай тон!Аз от къде да знам как се прави това?!
-Майка ти не ти ли е казала?
-Приеми факта,че тя ми е разказала само сляпата истина.-той въздъхна тежко и каза:
-Затвори очи и си предстви спомен от които много би се вбесила,след това насочи ръцете си към небето и си изкарай гнева.-направих и заръчаното.Спомних си как миналата седмица госпожата по математика писа на едно момиче двойка за това,че говорела в час.За мен не бива да се пишат двойки за невнимание,а за незнание.Това са две различни неща.А точно тя отличничката на класа,да не си знае задачите,много ме съмнява.Вбесих се!Насочих всичката си сила към небето.Дървета,кози,кучета,полетяха във въздуха и Максим.Е поне да му го върна много се зарадвах и мислех да го оставя да си лети ,но реших да бъда ,,добра" и спрях всичко,като отместих ръцете си.
Поляната възвърна предишния си вид.Явно е магия.Максим пременен дойде при мен и каза:
-Късметлия ще е този на чиято страна се присъедниш
-Какво?
-Виж,много въпроси има,на които трябва да ти отговоря.Но първо ще ти кажа,че силата ти е огромна и трудно ще се научиш да я владееш,но ще успееш .Сега ела.-отидохме и седнахме в тревата.Уханието на билки и цветя се носеше.Той с лека усмивка седна
-Това не е истинско.
-Как така?
-Ами магия е.Всъщност е поляна,без цветя само с трева,без дървета,без животни,без нищо.
-А защо тогава си я преобразил?
-Заради ,,неосъзнатите"те виждат това,което е от техният свят.Не са влиятелни на магийни стимулации.
-Аха.
-Сега ще ти разкажа за всичко.Има общо два свята(неосъзнатите и осъзнатите) с две
е подцарства(Добро и зло).Светът на осъзнатите се намира в Русия ,как се стига до там най-лесно?С щракване на пръсти.Във всяко подцарство има училище за осъзнати едното на доброто се намира в Москва,а на злото в Сочи.За сега е нямало войни от 100 години,но на всичко му идва времето.Това е за сега,което трябва да знаеш.
-А аз ще мога ли да отида да уча?В Москва.
-Не,все още не.
-Но защо?
-Разглезена пача нещастна,не ми задавай тъпи въпроси!
-Ах ти хлапак недодялан!Мълкни иначе ще си изпатиш!
-Аха-да и аз не си вярвах на себе си.И защо не мога да постъпя в училището?Дали Ясен знае за всичко това?Би трябвало.Но защо не ми е казал?Е,аз не съм го питала.
Няма начин обаче да не ми е прочел мислите.Има нещо.
-Хайде тръгваме.
-Няма ли още да тренираме?
-Не,стига толкова за днес.
-Но не съм се изморила!
-Аз пък се,от теб!Стига си упорствала!Да тръгваме.-прибрахме се,аз излезнах,защото имах среща с Ясен.Видяхме се в кварталното кафене.Очите му излъчваха не огън,а локва.Ясен беше изтощен и отслабнал.Не изглеждаше хич добре.
-Добре ли си?
-Аз?Да,нищо ми няма.
-Нали знаеш,че няма как да ме излъжеш
-Щом знаеш истината защо ме питаш?
-Ясен какво ти става?
-Нищо,нищо ми няма.-иска си предишния живот,не го и виня.
-Виж,ако....
-Не,няма при първата трудност да се откажа.Ще се боря за любовта ни.Няма да те нараня.-прегърна ме,а аз се сгуших в него.Чувствах се виновна.Не желаех да страда заради мен.Толкова исках да му помогна!Но не знаех как.Реших да го зарадвам с новината,че вече си имам учител,макар и хлапак.
-Няма защо да ревнуваш.
-Не ревнувам.
-Усещам го.
-Добре де!Да и то много!
-Няма за какво.Аз обичам теб и само теб!-Лен!Как можах да му го кажа!Никога преди не бях изричала тези думи на някого,просто защото хората разбират,че имаш силни чувства към тях и лесно може да те наранят.Внезапно той каза:
-Аз също,и няма да те нараня каквото и да става ще съм до теб.-останахме прегърнати около 20 минути след което се разделихме.Обичам го!Но и се боя от това още повече.Винаги ме е било страх колко може да си привързан към един човек и той да ти забие нож в гърба.В главата си имам 20 правила.Първото е ,,Никога не показвай на човек колко държиш на него"

Хорааааааа искам мнения!Какво си мислите,че ще стане?Ще има ли война?Няма ли да има?Какво мислите за правилата на Ленисия?И вие ли сте на същото мнение?
ПС:На снимката е Максим