Адът на Гейбриъл

Без названия 5

Професор Емерсън направи погрешен завой. Животът му ве-роятно би могъл да бъде описан като серия от погрешни завои, но специално този стана случайно. Четеше на айфона си един гневен мейл от брат си, докато караше ягуара си в гръмотевична буря и в час пик в центъра на Торонто. Вследствие на това от Куинс Парк зави наляво по Блур Стрийт, вместо надясно - в съвсем противо-положна на апартамента му посока.

Нямаше абсолютно никаква възможност за обратен завой по тази улица при това натоварено движение. Ето как попадна на ужасно мократа и жалко изглеждаща мис Мичел, която унило вър-веше по улицата, сякаш беше бездомна, и как в пристъп на чувство за вина я покани да се качи в ягуара му - неговата радост и гордост.

- Съжалявам, че развалям тапицерията ви - промълви колебливо тя.

Пръстите на професор Емерсън се впиха в кормилото.

- Има кой да я чисти, след като се изцапа.

Джулия наведе глава, защото отговорът му я нарани. Оче-видно я сравни с мръсотия, но точно това е, което тя бе за него сега. Мръсно по подметките му.

- Къде живееш? - попита я, за да я предразположи към учтив и незатормозяващ разговор по време на, надяваше се, краткото време, което щяха да прекарат заедно.

- На Медисън. Точно там - вдясно - посочи някакво разсто-яние пред тях.

- Знам къде е Медисън - отсече той.

Наблюдавайки го с периферното си зрение, Джулия се при-сви към прозореца. Бавно обърна глава и се загледа през него, ка-то болезнено захапа долната си устна.

Професорът изруга наум. Дори и със сплъстената си кестеня-ва коса беше красива - тъмноок ангел в дънки и кецове. Мислено повтори определението, което му хрумна. „Тъмноок ангел" му звучеше познато от някъде, но тъй като не успя да се сети откъде, остави образа да се разсее.

- Медисън кой номер?

Той понижи гласа си, така че Джулия едва го чу.

- Четиресет и пет.

Той кимна и паркира колата пред голяма къща от червени

тухли.

- Благодаря - промълви тя и светкавично хвана дръжката на вратата, за да се измъкне от колата.

- Чакай! - изкомандва той и се протегна към задната седалка, за да хване един голям, черен чадър.