Адът на Гейбриъл

Без названия 13

На следващата сутрин Джулия все още не беше решила дали да задържи стипендията. Не искаше да направи нещо прибърза-но, което би разбудило подозрителните мозъци от администра-цията на университета, тъй като беше наясно, че това би могло да се окаже опасно за Гейбриъл.

И тъй като не бързаше да направи нещо, което би представи-ло и самата нея в друга светлина, освен в тази на сериозна сту-дентка, се въздържа и от това да отиде при председателя на кате-драта и да обясни, че отхвърля тази стипендия. Освен това, тя би била важен щрих в професионалната й биография и сериозните студенти би трябвало да се грижат повече за такива неща, откол-кото за дребни глупости като личната си гордост.

В общи линии Джулия бе хваната между чука и наковалня-та - от една страна, да предпази Гейбриъл и себе си, от друга, да спаси гордостта си. За беда на гордостта й по-опасно би било да се откаже от парите, отколкото да ги приеме. Това никак не й ха-ресваше. Особено не и след като Рейчъл бе така щедра към нея, купувайки й тази рокля и обувките, а после и подмолният опит на Гейбриъл да замени раницата й.

Тя пропусна да му спомене, че я е върнала на Ь.Ь. Веап и с не-търпение очакваше новата си чанта. И твърдо възнамеряваше да я носи, дори и само за да подчертае независимостта си.

В петък следобед, нетърпелива за отговори, изпрати един есемес на Рейчъл, в който й каза за стипендията и я попита дали знае кой е М.П. Емерсън. Рейчъл веднага отговори:

Дж., Г. го е направил? Не съм чувала за фонда-ция. Не съм чувала за МПЕ. МП = биомайката на Г.? Бабата? <3 Р. Р.5. Поздрави и благодарности от А.

Джулия започна да разсъждава върху отговора на Рейчъл. За-интригува се от идеята М.П. да е баба му, тъй като не можеше да си представи Гейбриъл да именува стипендия на някого, кого-то мразеше, какъвто бе случаят с биологичната му майка, в това Джулия беше сигурна.

Макар че, мислеше си Джулия, сигурно Гейбриъл криеше много неща дори и от Рейчъл. Така че в изблик на решителност, подкрепена от две бързи текили, тя изпрати още един есемес, в който питаше дали Гейбриъл си има приятелка в Торонто, която би могла да разпита за стипендията. И моментално в отговор по-лучи следния имейл:

Джулия!

Зарязвам есемесите, бутоните са твърде малки.