Адът на Гейбриъл

Без названия 4

Навремето вследствие на подобна разтърсваща случка Джу-I и я би се хвърлила на земята в ембрионална поза и вероятно би останала завинаги така, но на двадесет и три годишна възраст кече бе замесена от по-кораво тесто. Така че вместо да стои там н да размишлява над това как кратката й академична кариера то-ку-що се е сгромолясала в пламъци, редуцирайки се до купчина прах в нозете й, тя спокойно си свърши работата в университета и се прибра вкъщи.

Потискайки всички мисли за кариерата си, Джулия направи четири неща.

Първо, взе малко пари от скрития запас, намиращ се практично в прозрачна пластмасова кутия под леглото й. Второ, оти-1с до най-близкия магазин за алкохол и си купи една много го-ни ма бутилка евтина текила. Трето, прибра се и написа дълъг и I ьболезнователен имейл на Рейчъл, като умишлено не споменаваше къде се намира и какво прави. Затова и предпочете да го изпрати от акаунта си в §таП, вместо от университетския. Четвърто, отиде на шопинг. Тази постъпка бе по-скоро сантиментален и съкрушителен поклон, едновременно в чест на Рейчъл и на I рейс, които толкова обичаха скъпите вещи. В действителност Джулия беше твърде бедна, за да може да си позволи такъв тип пазаруване.

Докато вървеше бавно покрай красивите витрини на Блур ('трийт, си мислеше за старата си приятелка, за жената, която бе ириела като своя майка. Застана пред магазина на „Прада" и си припомни единствения път, в който Рейчъл я беше извела, за да си купи маркови обувки. Все още пазеше онези черни обувки на високи токчета от „Прада", лежащи в кутията си някъде в дъното на килерчето й. Бяха обувани само веднъж, в нощта, в която разбра, че е измамена, и макар че искаше да ги унищожи, също както на-прави и с роклята си, не успя да го стори. Рейчъл й ги беше купи-ла като подарък за „добре дошла у дома", без изобщо да подозира какво всъщност я очакваше там.

После стоя цяла вечност пред витрините на „Шанел" и плака, спомняйки си Грейс. Как винаги я посрещаше с прегръдка и целувка, когато й идваше на гости. Как, когато майка й почина при трагични обстоятелства, Грейс й каза, че я обича и ако й позволи, с радост ще й бъде като приемна майка. Как Грейс беше по-добра майка, отколкото Шарън някога е била, за срам на Шарън и за съ-жаление на Джулия.

А когато сълзите й пресъхнаха и магазините вече затвориха, Джулия бавно се запъти към апартамента си, самообвинявайки се, че е била недостойна приемна дъщеря, лоша приятелка и без-чувствена глупачка, която не можа дори да провери дали листът е чист, преди да се подпише с името си и да го остави на някого, чиято обична майка току-що е починала.