Без названия 16

389 8 5
                                    

Студентите седяха вцепенени по местата си в тихата семинар-на зала. Тъй като по-голямата част от тях не бяха специализирани в Данте, възприеха възникналия спор като развлекателен (макар и извратен) ожесточен дебат. Академиците може да са емоционални по отношение на предмета си, всеки го знаеше. Някои, като Джу-лия и професора, бяха по-пламенни от други. Днешният семинар приличаше на корабокрушение, но не беше и чак невероятно пот-ресаващ. Дори не толкова странен като някои от нещата, които се случиха миналия семестър в семинара по средновековни методи за изтезание на професор Сингър... който в един момент стана из-ненадващо практически... мислеше си Пол.

Когато студентите осъзнаха, че вербалната касапница, на ко-ято тъкмо бяха станали свидетели, е приключила и че няма да има втори тур (или пуканки), започнаха да се разотиват. С из-ключение на Криста, Пол и Джулия.

Криста изгледа Джулия с присвити очи и последва професо-ра като послушно патенце.

Пол затвори очи и изсумтя.

- Да не искаш да се самоубиеш?

Джулия изглеждаше така, сякаш се събуждаше от някакъв сън.

- Какво?

- Защо го предизвикваше по този начин? И без това само си търси причина да се отърве от теб!

Едва сега тя успя да схване тежестта на положението си. Ся-каш беше се превърнала в друг човек, бълващ отрова и гняв, без дори да се замисли за слушателите. И сега, когато изпусна парата, се почувства изпразнена, като самотен и издишал балон, захвърлен след детски рожден ден. Тя бавно започна да си събира нещата и се опита да се стегне, тъй като знаеше, че я очаква един много, много неприятен разговор в кабинета на професора.

- Мисля, че е по-добре да не ходиш - каза Пол.

- Не искам да ходя.

- Тогава недей. Изпрати му имейл. Кажи му, че си болна и че съжаляваш.

Джулия обмисли за миг предложението. Беше много изкуси-телно, но знаеше, че единственият шанс да спаси кариерата си бе достойно да си понесе наказанието и след това да се опита да под-реди и личния си живот. Ако това изобщо бе възможно.

- Ако не отида, той само ще се ядоса още повече. Може да ме изхвърли от програмата, а аз имам нужда от този курс, за да мога да се дипломирам през май.

Адът на ГейбриълDonde viven las historias. Descúbrelo ahora